Стефан Гидиков
Албум
Стефан Стефанов Гидиков е роден в Сливен на 22.10.1871 г. в семейството на възрожденския сливенски деец Стефан Георгиев Гидиков и съпругата му Щилияна. Баща му е бил подпредседател на Сливенската църковна община, един от основателите и пръв председател на Народно читалище „Зора“ в Сливен, приятел на Георги С. Раковски и Добри Чинтулов. Майка му произхожда от известния род Миркович, дадо му е Русчо Миркович, доктор по финанси и държавни науки. Тя го отглежда съвсем сама, тъй като той се ражда през 1871 година – три месеца след ранната смърт на баща си. Щилияна Миркович е сред учредителките на сливенското Женско благотворително дружество „Майчина длъжност“ (1870). Умира през 1932 г. на 79-годишна възраст.
Благоприятни обстоятелства съпътстват Стефан Гидиков в годините на неговото образование. Семейството му не изпитва материални затруднения и след като завършва сливенското класно училище, той учи във френския колеж „Пера“ в Цариград, където негов опекун е Драган Цанков. Пътят му нататък минава през Париж, Лондон, в университета в Брюксел учи социология и административно право. Формира се като млад човек с разностранни интереси, отворен е към знанието, към духа и проявите на западната култура, вниманието му привличат модерните политически, икономически и философски идеи. Завръща се в родния Сливен, прекъсвайки образованието си, защото е споходен от здравословни проблеми, но продължава да чете трудовете на руски и френски философи и социолози. Дядо му Русчо Миркович напразно се опитва да се възползва от завръщането му, за да го въведе в тънкостите на търговията.
Стефан Гидиков се изявява като автор в широк тематичен и проблемен диапазон – като публицист, философ, писател, критик. Пише по философски, обществени, политически и стопански въпроси. Автор е на книги с поезия, разкази, очерци, повести, пиеси, романи, излезли преди 9 септември 1944 (след това книгите му не се преиздават). Публикациите му в периодиката често са подписани с псевдонима Венко. Философските му възгледи са доста сложни и противоречиви. Като млад се увлича по социализма и материализма, заедно с Михаил Кантарджиев основава в Сливен в. „Сиромашки защитник“ (1894 – 1895, излезли 46 броя, преименуван от № 8 на „Работнически другар“), в който редактор е и Георги Бакалов. По-късно, под влиянието на родственика си д-р Георги Миркович, скъсва със социалдемократическите идеи и работи заедно с него в списание „Нова светлина, или тълкувание тайните явления в природата“ – едно от първите списания за спиритизъм и хомеопатия у нас, излизало през 1891 – 1896 г. и издало 60 книжки. Възгледите му се опитват да съвместят научното познание и религиозната вяра, да намерят основания на мистичното и чудесното чрез науката (в книгите му „Научните основи на чудесното“, 1897 и „Наука и религия“, 1942). Когато започва да излиза на сп. „Демократически преглед“, става негов сътрудник и се свързва с радикалдемократическите среди. Избран е във Върховния комитет на партията, но не остава за дълго в него – партийната кариера се оказва неподходяща за нагласите му на пишещ публицист и теоретически застъпник на радикалдемократическите идеи.
В различни години, още от 90-те г. на ХІХ в., Ст. Гидиков участва в редактирането на редица периодични издания, с които го свързват или политическите му и обществени възгледи, или негови увлечения. Сред тях – освен споменатия „Сиромашки защитник“ – са сливенските вестници „Република“ (1899–1902), „Радикал“ (1907–1910) и „Народна воля“ (1913–1914), които го свързват с идеите на Радикалната партия и нейните структури в Сливен. Преди това е редактор и издател на най-голямото по онова време провинциално научно-литературно списание – „Живот“ (1897 – 1899), от което в две годишнини излизат 20 книжки. То се списва по образец на западните списания от този род (особено на английското Review of Reviews), като си поставя за цел „да запознае читателите с модерните идейни течения и научни открития от общ интерес, а главно с магнетизма, телепатията, спиритизма и други подобни области“ и се обявява против научния догматизъм. Сред сътрудниците на списанието са Кирил Христов, П. П. Славейков, Д. Полянов, Ст. Михайловски, А. Страшимиров, Трифон Кунев и др. Тук се появяват едни от първите произведения на Г. П. Стаматов.
В Сливен Ст. Гидиков активно присъства в обществения и културен живот на града. Инициатор и участник е в редица местни дружества – туристическо, гимнастическо, театрално, млекарско, бубарско, в различни социално-икономически и стопански организации: кооперациите „Шевка“ и „Вулкан“, „Дружество за икономическо повдигане на Сливен“. Член е на редакционния комитет на „Лозарски бюлетин“, който излиза в Сливен през 1904–1909 г. Член е на инициативния комитет за издигане на паметника на Хаджи Димитър, на паметник на загиналите във войните през 1912–1918. Идея на Гидиков е и Държавната лотария.
Особено активно и дълги години работи за развитието на читалище „Зора“ в Сливен. По време на честването на 50-годишнината на читалището през 1910 г. той издига идеята за сдружаване на всички читалища в България. Тя е възприета положително и през 1911 г. е учреден Върховният читалищен съюз. За своите заслуги към града и читалищното дело Ст. Гидиков е обявен за почетен гражданин на Сливен и почетен член на Върховния читалищен съюз. Почетен член е и на Народно читалище „Зора“.
Заедно с тази гражданска активност, по свидетелство на негови съвременници, той е житейски непрактичен и последните му години преминават в отчужденост от хората и почти в мизерия. През 1939 г. по почин на читалище „Зора“ е отправена молба до Министерството на народното просвещение за отпускане на народна пенсия, която е подкрепена от над 20 сливенски организации и дружества, от Съюза на българските писатели, от Върховния читалищен съюз, от изтъкнати личности като Тодор Влайков, Стоян Омарчевски, Стилиян Чилингиров, Добри Немиров, Николай Лилиев, Елисавета Багряна, Дора Габе, Ангел Каралийчев, Константин Константинов, Михаил Арнаудов и др. По неизвестни причини обаче министерството не дава ход на молбата.
Стефан Ст. Гидиков умира в Сливен на 10 март 1944 г. Богатата си библиотека завещава на читалище „Зора“, а трудовете си – на Върховния читалищен съюз. По-късно, през 1978 г. неговата родственица Елена Миркович предава архивни материали на Държавен архив – Сливен, които са обособени в архивен фонд 384К.
Сътрудничеството на Стефан Гидиков в сп. „Философски преглед“ започва още в първата годишнина на списанието, през 1929 г. Дебютът му на страниците на новото издание на Димитър Михалчев е в първа книжка със статията „Дух и материя“, която отпраща към една от любимите му философски теми. Сътрудничи спорадично в списанието с немного статии в областта на философията, психологията, религията и окултизма до 1937 г. (г. IX). Най-известният му текст сред тях е статията „Половата свитост на българина като основа на неговия характер“ (г. VІ, 1934, № 2).
Пенка Ватова
Библиография
Книги
Пролетните ми цветя : Стихотворения. – Сливен, 1886. – 37 с.
Бешо и Гого : Две повести / Венко. – София : Т. Ф. Чипев, 1894. – 35, 100 с.
Звукове и картини : Сбирка. – Сливен, 1895. – 89 с.
Съседи : Повест. – Сливен, 1895. – 56 с.
Научните основи на чудесното. – София, 1897. – 144 с.
Земята преди Адама или Земята вечна ли е? / А. Г. – Сливен : книж. Иван С. Топалов, 1898. – 23 с.
Разкази и очерки / Венко. – Сливен, 1900. – 211 с.
Робински мечти : Поема / В. Стефанов. – Сливен, 1902. – 64 с.
Кооператизъм. – София : Демокр. преглед, 1904. – 59 с.
Същност и начала на демократизма. – София, 1906. – 104 с.
Лена : Драма в 5 д. / С. Г. Диков. – София, [1929]. – 122 с.
Наука и религия. – Севлиево : Братство, [1942]. – 45 с.
Преводи
Bellamy, Edward. Утрото на труда : Християнски социализъм / Прев. А. Г. – Сливен : Изд. Н. Д. Д., 1898. – 24 с.
Д'Анунцио, Габриеле. Девственици / Прев. от рус. В. Стефанов. – София : Живот, [1912]. – 102 с.
2. изд. 1918.
Публикации в периодичния печат
Какви приятели бяха те. – Живот, I, 1897, № 2, с. 76-82.
Мисли за Бога (нито философия, нито поезия). – Живот, I, 1897, № 6, с. 276-282.
Момче, едно вино : [Разказ]. – Ново време, I, 1897, № 2, с. 115-126.
Слънцето, сърцето : [Стихотворение]. – Живот, I, 1897, № 3, с. 118-119.
Вярата; Христос. – Вяра и разум, IV, 1898, № 5-6, с. 9-10.
Големи надежди : [Разказ]. – Живот, II, 1898, № 8, с. 380-388; № 9, с. 429-438.
Емил Зола : [Статия]. – Живот, II, 1898, № 9-10, с. 561-572.
Поет : [Стихотворение]. – Живот, II, 1898, № 1-2, с. 31-33.
Привечерен захлас : [Стиховорение]. – Живот, II, 1898, № 9-10, с. 350.
Разходка до Тунджа : [Откъслек]. – Живот, II, 1898, № 1-2, с. 26.
Смъртта, животът… : [Стихотворение]. – Живот, II, 1898, № 8, с. 380.
Съученици : [Разказ]. – Живот, II, 1898, № 9-10, с. 574-607.
Вечер : [Стиховорение]. – Живот, II, 1899, № 9, с. 170-171.
Един митинг (Сцена из нашия политически живот). – Живот, II, 1899, № 5-6, с. 323-339.
Бай Дачо кафеджия : [Разказ]. – Република, I, № 47-48, 1899, с. 2.
Краевековен разказ. – Република, I, № 45-46, 1899, с. 2.
Природата говори : [Стиховорение]. – Живот, II, 1899, № 5-6, с. 318-319.
Трагедия на поета. Действие 1 и 2.– Живот, II, 1899, № 4, с. 226-229.
Гладен зарад гладен : [Очерк]. – В: На помощ! : Лит. сборник : Изд. в полза на гладующите. – Свищов, 1900, с. 81-92.
Как се пласира патриотизъм: [Разказ]. – Република, II, № 14, 15, 16, 17, 1900.
На народните притеснители : [Стихотворение]. – Република, II, № 9-10, 1900, с. 1.
Отнесена тайна : [Разказ]. – Република, II, № 3, 1900, с. 2-3.
На преброяване. Тъй запиши, синко! : [Разказ]. – Сполука, II, 1902, № 6-7, с. 92-97.
Не е живот : [Разказ]. – Сполука, II, 1902, № 1, с. 1-6.
По въпроса за мирогледа у поета. – Общо дело, III, 1902, № 1 с. 9-15.
Средство за прехрана : [Разказ]. – Сполука, II, 1902, № 9-10, с. 134-138.
Стихотворения. – Сполука, II, 1902, № 2, с. 26-27.
Тя : [Стихове]. – Сполука, II, 1902, № 4, с. 56-57.
Уволнена : [Разказ]. – Сполука, II, 1902, № 3, с. 1-7; № 4, с. 49-53.
Фантазия (Поезия в проза). – Сполука, II, 1902, № 1, с. 16.
Мили птички : [Стихотворение]. – В: Българска звезда : Сборник от стихотворения за младежи и любители / Състав. Цанко Попов. – Търново, 1905, с. 15.
По повод пенсионирането на Ст. Михайловски : [Статия]. – Демократически преглед, III, 1905, № 5-6, с. 190-194.
Ручей : [Стихотворение]. – В: Българска звезда : Сборник от стихотворения за младежи и любители / Състав. Цанко Попов. – Търново, 1905, с. 210.
Певец на Възраждането. – В: Добри П. Чинтулов : Сборник по сличай 100-год. от рождението му : 1822-1922 / Под ред. на Н. Табаков. – Сливен, 1922, с. 134-135.
Песен на дървото : [Стихотворение]. – В: Четец декламатор : Избрани стихотворения / Събрани от М. С. – София, 1922, с. 28.
Дървото се моли : [Стихотворение] / Венко. – В: Духовна утеха : Сб. за духовни забави, утра и вечеринки / Наредил Цоню Калчев. – София, 1925, с. 283–286.
Сказка за Толстоя. – Свобода, III, № 106, 1925, с. 4.
Дух и материя. – Философски преглед, I, 1929, № 1.
Д-р Г. В. Миркович. – Правда, XIV, № 637, 1930, с. 1-2.
Рационализация и творчество – Философски преглед, IV, 1932, № 3.
Еволюцията и мисълта за Бога. – Философски преглед, V, 1933, № 3.
Половата свитост на българина като основа на неговия характер. – Философски преглед, VI, 1934, № 2.
Читалището и книгата : [Статия]. – Читалище, ХI, 1932, № 3-4, с. 51-54.
Д-р Георги Вълков Миркович. – В: Той не умира : Сливен на безсмъртните си синове / Под ред. на Иван Д. Стойнов. – Сливен, 1935, с. 250-266.
За свръхчовека. – Българска мисъл, Х, 1935, № 4, с. 233-239; № 5, с. 302-310.
Поетът, общественикът, човекът : [Статия за Т. Влайков]. – В: [Тодор] Г. Влайков : Лит. и общ. дело 1865-1885-1935 : Юбилеен сборник / Под ред. на Михаил Арнаудов, Георги Крънзов. – София, 1935, с. 281-285.
Също и в: Демократически преглед, 1996, № 4-5, с. 445-459.
Кога и как се зароди идеята за читалищно съюзяване. – Читалище, XV, 1936, № 7-8, с. 199-201.
Стелла А. Русчева. Социалните принуди. Сливен, 1936 : [Отзив]. – Философски преглед, 1936, VIII, 4;
Поличби. В защита на окултизма. – Философски преглед, IX, 1937, № 5.
Светът – нравствена задача. – Философски преглед, IX, 1937, № 1.
Четвърт век читалищно съюзяване.– Читалище, XV, 1937, № 1-2, с. 12.
За Захари Киров. – Правда, XXII, № 897, 1939, с. 2.
Палавият Мирко : [Разказ]. – Изгрев, 1939, № 5, с. 3.
Просвета и култура. – Читалище, XIX, 1940, № 1-2, с. 26-28.
Дървото се моли : [Стихотворение]. – В: Горска христоматия / Състави Й. Стубел. – София, 1941, с. 60.
Учредителният конгрес на Радикално-демократическата партия. – Демократически преглед, 1994, № 2, с. 54-57.
Източният въпрос и българските национални идеали. – Демократически преглед, 50, 2002, с. 245–306.
Публикации за него
Свирчо. „Пролетните ми цветя : Стихотворения“ : [Рец.]. – Независимост, I, № 20, 1886, с. 4.
В. Д. „Разкази и очерки“ : [Рец.]. – Наш живот, I, 1901, № 2, с. 102-104.
***. Венко. Съседи : Повест. – Сливен, 1895 : [Рец.]. – Български преглед, III, 1896, № 1, с. 139.
„Съседи“ – повест : [Рец.]. – Социалист, II, № 27, 1896, с. 4.
Книжнина: В Сливен под редакцията на Ст. Гидиков е почнало да излиза списание „Живот“. – Пловдив, XII, № 42, 1897, с.. 3.
Величков, Константин. „Песен за дървото“, стих. от Венко : [Рец.]. – Летописи, I, 1900, № 13, с. 261.
Геошлев, Н. „Разкази и очерки“ от Венко : [Рец.]. – Мисъл, ХI, 1901, № 10, с. 655-657.
Димитров, В. При най-тихия и най-неспокойния. – Изток, V, № 238, 1939, с. 1-2.
Ст. Ст. Гидиков : [Биогр. и лит. очерк]. – Изгрев, IХ, 1939, № 5, с. 2.
Д. П. В чест на Стефан Гидиков. – Изток, VII, № 309, 1941, с. 4.
За Стефан Гидиков. – Правда, XXV, № 1021, 1942, с. 4.
Николов, Атанас. Едно заслужено внимание. – Изток, VIII, № 363, 1943, с. 3.
В. Д-в. † Стефан Гидиков почина. – Изток, IX, № 408-409, 1944, с. 1.
Завещанието на Стефан Гидиков. – Изток, IX, № 410-411, 1944, с. 1.
Николов, Атанас. Стефан С. Гидиков. – Правда, XXVII, № 1084-1085, 1944, с. 1.
Парпулов, Д. Виден публицист и родолюбец. – Сливенско дело, № 32, 16 март 1964, с. 4.
Паунов, Кунчо. Непубликувани писма на д-р Кръстев до Стефан Гидиков. // Литературна мисъл, 1978, № 8, с. 126-132.
Русанов, Ленко. Стефан Ст. Гидиков – живот и дейност, посветени на духа : 100 г. от излизането на бр. 1 на в. „Република“ в гр. Сливен. – Исторически архив = Historical Archives, 12, 2006/2007, с. 64-72.