„...българската книга остава не само огледало на духа, картина на живота и стяг на верни сили, но и завет и зàвет срещу ветровете на злото“.

Атанас Величков

Атанас ВеличковАтанас Величков

Вниманието ни към сп. „Философски преглед“ (1929–1943) не е случайно. То е най-дълго излизалото философско списание през 30-те и началото на 40-те години на миналия век – широка панорама на живота. Почти няма тема, вълнуваща обществото, която да не е отразена на неговите страници. От една страна, времето е кризисно, войните са оставили тежък отпечатък върху съдбата на България и нейния народ. От друга страна, протичат процеси на отваряне към Европа и запознаването на читателите с новостите на Запад.

Проблемите, които списанието разглежда, са много сходни с актуалните проблеми на нашето модерно съвремие. Изданието респектира не само с разнообразието на теми, които засяга: българската идентичност, ролята на партиите, новите културни процеси, формирането на ценности и др., но и с поддържането на читателския интерес и любопитство. Авторите на статии са ерудирани учени, журналисти, лекари, педагози – истински елит на нацията.

Есетата и литературата в сп. „Философски преглед“ са в центъра на проекта и изискват филологическа гледна точка. Проблематиката има и практическа насоченост – свързана е с образованието. Търсенето на архивни материали за сътрудниците на списанието попълва празноти в биографиите им, отстранява тежки и вредни идеологически напластявания. Историята на времето се реконструира и чрез текстовете – обект на анализ, и чрез очерците за живота на хората, създали „Философски преглед“.

Дигитализирането на списанието го прави достъпно и използваемо от бъдещи читатели, давайки възможност за нови модерни изследвания.