Петър Мутафчиев
Албум
Петър Стоянов Мутафчиев е роден на 4 юли 1883 г. в с. Боженци, Габровско. През 1901 г. завършва Русенската гимназия „Княз Борис I“ с класическа матура. След 5-годишно учителстване през 1906 г. се записва за студент по история и география в Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Още по време на следването си се ориентира към средновековната българска и византийска история под влияние на авторитетния историк Васил Н. Златарски (1866–1935). Дипломира се през 1910 г. Зад гърба му вече е първата му научна публикация – изследване на селското земевладение във Византийската империя VI–VII век („Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“,1909).
По препоръка на В. Златарски е назначен в Средновековния отдел на Народния музей в София. Идват Балканската и Междусъюзническата война, в които участва. Раняват го, завръща се от фронта и продължава работата си в музея. Започва системно проучване на българските средновековни археологически паметници, включително с работа на терен. Очевидно това е оставило трайна следа във формирането по-нататък на историческите му концепции, след като започва една от знаковите си статии върху философията на историята именно с наблюденията си върху оскъдността на българските археологически паметници.
През 1914 г. спечелва стипендията „Марин Дринов“ за 3-годишна специализация в чужбина, но на следващата година отново е мобилизиран като запасен поручик и участва като командващ пехотна рота в битките на Добруджанския фронт по време на Голямата война. По-късно е награден с няколко ордена за храброст. След демобилизацията отново се завръща на работа в музея. Катастрофалният резултат от войните за България и прякото му участие в историческите събития положително играят роля при формирането на позиция по отношение на собственото минало, търсене на връзките му с настоящето и подхранват голямата му идея за философия на българската история. Едва през 1920 г. реализира спечелената стипендия и става специализант в Института по византология и новогръцка филология към Мюнхенския университет. Работи под ръководството на големия немски византинист Август Хайзенберг (1869–1930). Запознава се формиращата се културологична немска историографска школа, с философията на историята на Бенедето Кроче. В тези именно години той култивира себе си като „първия български школуван византолог“[1].
След завръщането му в България през 1922 г. започва най-продуктивният му период на преподавател и учен. През 1923 г. е назначен за редовен доцент в Катедрата по история на Източна Европа и Византия в същия Историко-филологически факултет в СУ, където е следвал като студент, а през 1927 г. е избран за извънреден професор. В периода 1937–1938 г. става декан на същия факултет, действителен член на БАН и секретар на историко-филологическия му клон, редовен професор в СУ, оглавяващ Катедрата по история на Източна Европа и Византия, редовен член на Македонския научен институт. През 1939 г. е член и на Полската академия на науките. Лекционните му курсове по византийска и българска история положително изиграват важна роля за оформянето на дискусионните му концепции върху българската средновековна история и естествено за създаване на единомишленици и последователи.
През последните години от живота си затвърждава позицията си на един от триадата най-добри български историци от първата половина на XX век, заедно с Васил Н. Златарски (1866–1935) и Петър Ников (1884–1938)[2]. Участва активно в периодичния печат у нас и в чужбина. От 1925 до 1941 г. е редовен сътрудник на престижното мюнхенско списание “Byzantinische Zeitschrift”. През 1935 г. основава сп. „Просвета“ и е негов главен редактор от 1935 до 1943 г.
Умира в София на 2 май 1943. Ранната му смърт е причина най-съществените му трудове да останат недовършени. В първите две десетилетия на комунистическата власт, когато последователно е провеждана идеологическа чистка, той е наричан „венценосец на българската буржоазно-фашистка историческа мисъл у нас“. Една от причините са контактите му със съюза „Отец Паисий“, забранен през 1944 г. заради профашистки идеи, а може би и поради избирането му през 1942 г. за съпредседател на Комитета за българо-немско сътрудничество по издаване на османски документи (без връзка с политиката).
Приносите на П. Мутафчиев са в едни от най-евристичните проучвания на византийската и българската история. Малко известен факт е, че Мутафчиев пръв в България написва основен учебен курс по история на Византия, циклостилно публикуван след смъртта му (през 1947 г.)[3]. Едва през 1987 г. е публикуван недовършеният му ръкопис върху българската средновековна история „Книга за българите“, чиито глави „Балканът в нашата история“ и „Нашата политическа и културна съдба“ имат особена тежест в корпуса текстове по българската народопсихология. За приносни се смятат многобройните му публикации в областта на историческото изворознание, историко-географските му съчинения за областно-поселищната история на Добруджа, Българското Черноморие, Македония и Средногорието. Но може би най-фокусиращата и обобщаваща концепциите на Мутафчиев за българската история е незавършената монография „История на българския народ (681–1323)“ (1943), наречена „един от шедьоврите на българската историография“[4].
Във „Философски преглед“ излизат едни от най-знаковите му статии: „Върху философията на българската история. Византинизмът в българската история“ (1931, III, 1, с. 27– 37) и „Поп Богомил и св. Иван Рилски. Духът на отрицанието в нашата история“ (1932, VI, 2, с. 97–113). Повдигайки, образно казано, средновековната ни история на философска степен, той се домогва и до народопсихологични обобщения. Тук са развити концепциите му за пречупванете на българското естествено културно и историческо развитие поради възприемането на зловредния „византинизъм“, за богомилството като „същинска религия на отчаянието“ и въплъщение на философията на пълното отрицание, възникнало като отпор на същия този „византинизъм“ и като отпор на отчуждената от народа си политическа и църковна власт; за подобната „отрицателна“ роля, която изиграва и религиозното уединение и съзерцание на св. Иван Рилски; за да се домогне до вникване в резките възходи и сгромолясвания в българската история и липсата на приемственост и последователност в българското минало.
Рязката амплитуда в оценката на научното му дело иронично напомня възходите и сривовете на българска история, за които самият той говори и търси обяснение: от възхвали преди смъртта му до пълно обругаване и новото му въздигане (нека добавим, че то започва още в годините на социализма, когато бива снета наложената стигма върху книгите и концепциите му).
Светлана Стойчева
[1] Консенсусно определение на историците. Употребява го Гюзелев в предговора си към редактираното от него издание на „История на българския народ“ (Гюзелев, В. Живот и научно творчество на Петър Мутафчиев (1883–1943). – В: Мутафчиев, П. История на българския народ (681–1323). София: БАН, 1986, с. 9.); така озаглавява очерка си за Мутафчиев и медиевистът Георги Николов (Николов, Г. Н. Петър Мутафчиев (1883–1943) – първият български школуван византолог. – Homo sciens, бр. 8 [2014], с. 15 – 16.)
[2] Николов, Г. Н. Цит. съч., с. 15.
[3] Николов, Г. Н. Цит. съч., с. 16.
[4] Гюзелев, Н. Цит. съч., с. 14.
Библиография
Книги
Българи и румъни в историята на дунавските земи = Bulgares et roumains dans l'histoire des pays danubiens. – София : Художник, 1927. – 248 с.
Отпечатък от: Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет. кн. XXIII. 1.
В кои земи е живял и живее българският народ. – Видин : К-т за култ. повдигане на видинския край, 1929. – 40 с.
Из нашите старопланински монастири : Бележки и материали. – София, 1931. – 121 с. : с ил.
Bulgares et Roumains dans l'histoire des pays danubiens. – Sofia : Chr. G. Danov, 1932. –390 с.
Византийски текстове / Подбрал и наредил Петър Стоянов Мутафчиев. – София : Държ. унив. Климент Охридски, 1934. – VI, 200 с.
Маджарите и българо-византийските отношения през третата четвърт на Х в. – София, 1935. – 35 с.
Образователната проблема у нас : Сказка, държана на I-то редовно год. събрание на Просв. съюз в София, юли 1936. – София, 1937. – 30 с.
Die angebliche Einwanderung von Seldschuk-Turken in die Dobrudscha im XIII Jahrhundert / Peter Mutafciev. Zeitgenossische islamische Quellen u. das Oguzname des Jazygyoglu All zur angeblichen turkischen Besiedling der Dobrudscha in 13. Jhd. n. Chr. / Herbert W. Duda. – Sofia, 1943. – 145 с.
История на българския народ : Т. 1–2. – София : Бълг. книга, 1943.
Т. 1: Първото българско царство. – ХVI, 394 с.: с ил.
Т. 2: Второ българско царство. – VIII, 329 с.: с ил.
Съчинения : Т. 1-2. – София : Хемус, 1943-1944.
Т. 1: История на българския народ. Ч. 1: Първо българско царство – 1943. - ХХVIII, 304 с. : с ил., пл., портр.
Т. 2: История на българския народ. Ч. 2: С добавка: България при Шишмановци от
Иван Дуйчев. – 1944. – ХII, 280 с.: с ил., факс.
История на Византия : Ч. 1 - / Според лекцията на Петър Стоянов Мутафчиев ; Ред. на Д. Ангелов. – София : Фонд за подпомагане студенти, 1947.
Ч. 1: 395 – 1204 г.. – 545 с.
История на българския народ 681-1323 / Под ред. на Васил Гюзелев. – София : БАН, 1986. – 384 с.
Книга за българите : [Моногр.]. – София : БАН, 1987. – 204 с., 1 л. портр.
2. изд. 1992; 3. изд. 1999.
Изток и Запад в европейското Средновековие : Избрано / Състав. Вера Мутафчиева. – София : Христо Ботев, 1993. – 375 с.
2. изд. 1999.
История на българския народ : От наченките на човешки живот по нашите земи до българското Възраждане / Петър Мутафчиев, Вера Мутафчиева. – София : Акад. изд. „Марин Дринов“, 1995. – 420 с.
2. изд. 1998.
Лекции по история на Византия : В 2 т. / Под науч. ред. на Георги Бакалов. – София : Анубис, 1995.
Т. 1: 352 с.
T. 2: 432 с.
2. изд. 2006; 3. изд. 2014.
Лекции по история на културата. – София : Анубис, 1995. – 253 с.
Bulgarlara ve Bizan's a dair bir kitap / Cev. Aziz Nazmi Sakir-Tas ; [Предг. Vera P. Mutafciyeva]. – [Пловдив] : Janet 45, 2006. – 284 p.
Публикации в периодичния печат и в сборници
Към въпроса за българските извори на руските летописни известия. – Сп. БАН. Ист.-филол. клон, 2, 1912, с. 135–148.
Боженишкият надпис. – Сп. БАН. Ист.-филол. 12, 1921, с. 88–114.
Войнишки земи и войници във Византия през XIII–XIV в. – Сп. БАН. Ист.-филол. клон, 27, 1923, с. 1–113.
Сръбското разширение в Македония през средните векове. – Македонски преглед,1, 1924/1925, № 4, с. 1–26.
Изток и Запад в европейското средновековие. Встъпителна лекция. – Годишник на Соф. унив. Ист.-филол. фак., 21, 1925, с. 1–34.
Из Щубайските Алпи. – Български турист, XVIII, 1926, № 4, с. 56.
Към историята на Софийската митрополия през ХVII–я век. – Духовна култура, 1927, № 32–33, с. 49–64.
Произходът на Асеневци. – Македонски преглед, 1928, № 4, с. 1–42.
Дe, кога и как се е губил българският народ до днес. – Отец Паисий, 1, 1928, № 12–13, с. 208–219.
Към философията на българската история, Византинизмът в средновековна България. – Филоcофски преглед, 1931. № 1, с. 27–36.
Към църковно-историческата география на пловдивско. – В: Юбилеен сборник в чест на Негово Високопреосвещенство св. Пловдивския митрополит Максим по случай 80-год. от рождението му, 60 години от служенето на църквата в духовно звание и 25 г. от избирането му за пловдивски митрополит : 1850-1930. – Пловдив, 1932, с. 87.
Дух и завети на Възраждането. – Отец Паисий, VII, 1934, № 10, с. 197–200.
Поп Бoгомил и св. Иван Рилски. Духът нa отрицанието в нашата история. – Философски преглед, VI, 1934, № 2, с. 97–112.
Делото и примерът на Отца Паисия. – Нови дни, II, № 331, 1935, с. 4.
За културната криза у нас : [Очерк]. – Просвета, I, № 4, 1935, с. 385–397.
За името на столицата ни. – Отец Паисий, VIII, 1935, № 5, с. 252–258.
Към ново възраждане. – Отец Паисий, VIII, 1935, № 1, с. 3–9.
За културната кризa у нас. – Просвета, I, 1935/1936, № 4, с. 385–397.
История и училищни исторически музеи. – Просвета, I, 1935/1936, № 3, с. 350–354.
За изискванията към българския учител. – Просвета, II, 1936/1937, № 5, с. 577–585.
Старият друм през „Траянови врата“. – Сп. БАН. Истор.-филолог. клон, 55, 1937, с. 19–148.
Царството на лъвовете. – Златорог, XIX, 1938, № 1, с. 18–22.
Марин Дринов. – Просвета, IV, 1939, № 6, с. 675–684.
Историческата съдба на Македония. – Годишник на Софийски университет. Оф. дял, за 1940–1941, 1942, с. 287–305.
Делото на Кирил и Методия в културната мисия на българския народ. – Просвета, VII, 1941, № 7, с. 756–763.
Също и в: Дневник, XLII, № 13013, 1943, с. 4.
Към българската младеж. – Млада воля, XIX, № 96, 15 май 1943, с. 4.
Културната криза. – Ние : Месечно списание за политика, история и култура, 2000, № 4, с. 17.
Днешна България и духът на Възраждането. – Ние : Месечно списание за политика, история и култура, 2001, № 11–12, с. 22.
Към философията на българската история. Византинизмът в Средновековна България. – Български философски преглед, 2015, № 5, с. 106–113.
Нашата политическа и културна съдба. – Conservative quarterly : Издание на Института за дясна политика, 2017, № 3/4, с. 185–205.
Публикации за него
Книги
Гюзелев, Васил. Петър Мутафчиев : Очерк. – София : Унив. изд. „Климент Охридски“, 1987. – 108 с., 8 л. : ил., портр., факс.
Петър Мутафчиев : Биобиблиография. – София : БАН, 1992. – 128 с., 7 л. : портр., ил.
Пампов, Костадин. Философия на Българското средновекие : Според филос.-ист. опити на Петър Мутафчиев. – Пазарджик : Беллопринт, 1995. – 48 с.
Сборник в памет на професор Петър Мутафчиев / Състав. Георги Бакалов. – София : Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 1996. – 288 с.
Професор Петър Мутафчиев – познат и непознат / Ред. Тодор Попнеделев – науч. ред., Йордан Соколов. – София : ВаСиЛ, 1997. – 148 с.
Пампов, Костадин. Философия на средновековната българска история : Гледната точка на проф. Петър Мутафчиев. – Пазарджик : Беллопринт, 2013. – 80 с.
Историкът като изследовател, гражданин и човек : Сборник с материали от конференция, посветена на 130-годишнината от рождението и 70-годишнината от смъртта на професор Петър Мутафчиев (1883-1943) / Ред. кол. Румен Генов и др. – София : НБУ, 2016. – 351 с.
Мутафчиева, Вера. Семейна сага ; Разгадавайки баща си. – София : Болкан Пъблишинг Къмпани, 2000. – 296 с. : с портр., сн.
Публикации в периодичния печат
Михалчев, Димитър. Петър Мутафчиев. Днешна България и духът на нашето Възраждане : [Отзив]. – Философски преглед, XII, 1940, № 3.
Библиография на проф. Петър Мутафчиев. Научни трудове, статии и рецензии. – Просвета, VIII, 1942, № 10, с. 623–633.
Брашованов, Стоян. Живот-доблест. – Просвета, VIII, 1942, № 10, с. 598–600.
Диков, Л. [Статия за П. Мутафчиев]. – Просвета, VIII, 1942, № 10, с. 583–588.
Дуйчев, Иван. [Статия за П. Мутафчиев]. – Просвета, VIII, 1942, № 10, с. 589–597.
Константинов, Георги. Един характерен случай в живота на Петър Мутафчиев. – Просвета, VIII, 1942, № 10, с. 610–611.
Георгиев, Георги Ст. Воинът проф. Мутафчиев. – Просветно единство (София), Х, № 319, 1943, с. 2.
Също и в: България, II, № 83, 12 авг. 1943, с. 4.
Данаилов, Сл. Петър Мутафчиев. – Слово, XXI, № 6235, 3 май. 1943.
Маринов, Методий Н. Разговор с проф. П. Мутафчиев. – Слово, XXI, № 6154, 23 ян. 1943.
Стоянов, Людмил. Народоотрицатели : [По повод статията на П. Мутафчиев „Културната криза у нас“]. – В: Стоянов, Людмил. Пътят на махалото : Антифашистки статии. – София, 1946, с. 222–223.
Петров, П. Буржоазно-идеалистическите и реакционно-фашистките възгледи на проф. П. Мутафчиев. – Исторически преглед, VII, 1951, № 4–5, с. 393.
Динеков, Петър. Проф. Петър Мутафчиев и проблемите на старобългарската литература. – Старобългарска литература, 16, 1984, с. 26–32.
Също и в: Динеков, Петър. По следите на българската литература и наука. София, 1988, с. 172–181.
Ангелов, Димитър. Книга за българите. – Векове, 1988, № 3, с. 43–51.
Valcev, Veselin. Petar Mutavciev 1881–1943 : Bibliogr. – Bulgarian historical review, 1991, № 4, p. 115–127.
Вълчев, Веселин. Петър Мутафчиев (1883–1943). – Българска книга, 1992, № 4, с. 56–60.
Славов, Слави. Философия на средновековната българска история в творчеството на Петър Мутафчиев. – Сп. БАН, 1992, № 2, с. 66–74.
Бакалов, Георги. Проф. Петър Мутафчиев. – История, 1993, № 5, с. 28–32.
Нейкова, Андриана. Петър Мутафчиев и идеята за „Monumenta Bulgariae Historica“. – Известия на държавните архиви, 66, 1993, с. 5–24.
Мутафчиева, Вера. Разгадавайки баща си : Из „Опит за биография на Петър Мутафчиев“. – Летописи, 1993, № 3-4, с. 15–40.
Ганчев, Румен. Професор Петър Мутафчиев и Димитър Крънджалов. – Добруджа, 11, 1994, с. 142–146.
Димитров, Страшимир. Петър Мутафчиев и съдбините на тюркоезичното българско население. – История, 1994, № 6, с. 37–48.
Мутафчиева, Вера. Петър Бицили и Петър Мутафчиев : [Спомени]. – Летописи, 1994, № 11–12, с. 63–66.
Ганчев, Румян. Животът и делото на проф. Петър Мутафчиев. – Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Център по културознание, 86 [за 1993], 1995, с. 95–110.
Мутафчиева, Вера. Разгадавайки баща си : Опит за биография на Петър Мутафчиев. – Съвременник, 1997, № 1, с. 345–365.
Гюзелев, Васил. 115 години от рождението на Петър Мутафчиев. – Сп. БАН, 1998, № 5–6, с. 74-76.
Георгиева, Стефка. Надеждите и разочарованията на професор Петър Мутафчиев на 1 септември 1940 г. – Един завет, 2000, № 4, с. 18–20.
Документи от архивния фонд на МНП за специализацията на Петър Мутафчиев в Мюнхен 1920-1922 г. - Известия на държавните архиви, 79, 2000, с. 211–230.