Константин Гълъбов
Албум
Константин Спасов Гълъбов е роден на 17.04.1892 г. в Перущица. Баща му, учителят Спас Гълъбов, е един от малкото оцелели участници в Априлското въстание, автор на хроника на въстанието в Перущица, публикувана във в. „Южна България“ през 1883 г. и окончателно завършена и издадена като книга от Константин Гълъбов през 1956 г. („Въстанието на героична Перущица“). Понеже баща му учителства на различни места, той учи първоначално в Перущица и Пазарджик, а гимназия завършва в Пловдив през 1910 г. Записва славянска филология в Софийския университет, но по настояване на баща си заминава първо за Монпелие, Франция, да следва медицина, а през 1911 г. се прехвърля в Германия, в Гьотинген, където учи германистика, философия и история на изкуството с археология. През 1912 г. прекъсва следването си, за да участва в Балканската война. След края на войната се връща в Гьотинген, за да продължи образованието си. Когато вече работи над докторската си дисертация за отношението на Фридрих Шлегел и останалите немски романтици към Гьоте: „Die Stellung Fr. Schlegels und der anderen deutschen Romantiker zu Goethes „Wilhelm Meister“ im Lichte des Ur-Meister“, избухва Първата световна война и той се прехвърля в университета в Кил, където през 1915 г. защитава докторската си теза (защитена през 1917 г. и в Гьотинген). Близо 50 години по-късно, през 1965 г., университетът „Кристиян Алберт“ в Кил удостоява за втори път с докторска титла Гълъбов за „високи научни заслуги“. През Първата световна война служи в Югозападна България. След края ѝ става гимназиален учител по немски език в София, преподава и руски. Публикува критически и художествени текстове в редица периодични издания, сред които списанията „Сила“, „Развитие“, „Слънце“ и вестниците „Напред“ и „Нов изгрев“; под псевдонима Хорибиликрибрифакс печата и във в. „Българан“.
От 1921 г. започва да чете лекции по стара и нова немска литература и немско езикознание в Софийския университет, с който го свързват десетилетия плодотворна научна и преподавателска работа. През 1923 г. става доцент и оглавява забавената поради Балканските войни Катедра по немска филология, като е неин ръководител до пенсионирането си през 1958 г. От 1926 до 1931 г. е извънреден професор, от 1931 до 1958 г. е редовен професор, а след това остава хоноруван професор в Университета до 1970 г. В средата на 30-те години е декан на Историко-филологическия факултет. Дописен член е на Германската академия в Мюнхен; член на Управителния комитет на българския ПЕН клуб; член на настоятелството на новооснованото Немско-българско дружество. Съпруг на известната интелектуалка Жана Николова-Гълъбова. Умира в София на 25.12.1980 г.
Константин Гълъбов е ерудит с извънредно широк интелектуален профил. Той е писател, критик, литературовед, езиковед, преподавател, публицист, преводач, редактор – ширококултурна личност с богати познания, силни позиции, безкомпромисни мнения и енергичен изказ. Желан и търсен събеседник в софийските културни среди, но също и много важен участник в литературните полемики на ранните десетилетия на XX век, оставил трайна следа в българския културен живот.
Започва да пише поезия още като ученик в малките класове. Първата му публикация е стихотворението „Въздишки“ във в. „Балкански новини“ (1905), последвано от статия за Гоце Делчев във в. „Санстефанска България“ под псевдонима Лелин, литературно-критическа студия за полския писател Станислав Пшибишевски и стихотворенията в проза „Детелини“. Зрелият Гълъбов не харесва ранните си художествени и критически текстове, но някои от редакторите на вестниците ги оценяват и дори не предполагат, че авторът им е още дете. През 1911 г. излизат първите му две книги – „Два разказа“ и стихосбирката „Пролетен сън“, последвани през 1912 г. от „Разкази“ и драмата „Чужда кръв“. Като цяло отношението на критиката към литературното творчество на Гълъбов не е особено благосклонно. След няколкогодишното му много тясно и активно сътрудничество на влиятелното списание „Златорог“ Владимир Василев отказва да печата повече разказите на Гълъбов, някои които се е съгласил да пусне под псевдонима К. Водолей. Това, наред с други междуличностни и литературно-идеологически причини, довежда до излизането на острата и рязка брошура на Гълъбов от 1927 г. „Пакостната дейност на един критик“. В нея Владимир Василев е разобличен като противоречив съдник (на Вазов и др. творци), който си сменя идейните позиции, прикрива неграмотност зад чуждици и грешно употребявани термини, поддържа груповщина и нетърпимост към писатели отвъд кръга около „Златорог“. Освен в „Златорог“ Гълъбов печата и в много други периодични издания, сред които списанията „Огнище“, „Пролом“, „Хиперион“, във в. „Слово“.
Константин Гълъбов посвещава немалко време и усилия на литературния кръг „Стрелец“ и на амбицията за литературна симбиоза между българското и европейското. В основата на естетическия идеал на кръга е осветляването на „проблема за родното“ в обогатяваща го комбинация с културата на Запада: „Ние сме за една родна литература, приобщена с ценностите на Запада“. Тази програма се появява през 1926 г. на страниците на в. „Изток“ под заглавието „Към младежта“; през 1927 г. Гълъбов основава и литературния седмичник „Стрелец“. В студията си „Краят на западната култура според Шпенглер“ от 1925 г. той изразява увереност в предопределеността на славяните да „създадат една нова култура“: „За нас, славяните, нека залегне в душите ни неговото второ пророчество – за изгрева на славянската култура“. Така и усилията на кръга „Стрелец“, и лично на Гълъбов, са подчинени на „копнежа по една голяма българска култура“ („На Велика сряда“, 1926), която е европеизирана, без да изгуби специфичните си национални характеристики.
Основополагащи са усилията на Гълъбов като теоретик на есеизма, който той определя като „особен род философия, но и особен род литература“ („Есе на есето“). През 1928 г. е сред учредителите на Дружеството на есеистите в България и негов председател, а книгата му „Орнаменти“ (1934), посветена на разнообразни литературни, културологични и философски теми, пречупени през субективен поглед, се смята за емблематична за българската есеистика. Интересни са и наблюденията му в областта на народопсихологията – в книгите си „Наше село“ (1938), „Гологаниада“ (1943) и „Хуморески с грапаво перо“ (1963) той „пресъздава великолепно целия пъстър, многообразен свят на родното си село“ (Александър Йорданов). Оригиналните социологически, философски и изкуствоведски наблюдения, с които Гълъбов обогатява литературоведските си анализи, дават основание на критиците да го причисляват към майсторите на сравнителното литературознание (Надежда Андреева) – палитра, която в съвременната терминология може да бъде назована и интердисциплинарност.
Гълъбов е автор на множество статии и студии по различни проблеми на българската литература и критика, на литературнотеоретични и литературноисторически изследвания. С неговото критическо перо и с увлекателните му беседи из страната е свързан творческият път на много български писатели, сред които: Атанас Далчев, Димитър Пантелеев, Георги Караиванов, Тодор Харманджиев, Светослав Минков, Фани Попова-Мутафова, както и есеистите Атанас Илиев, Кирил Кръстев, Георги Томалевски. През годините той неуморно обикаля страната и чете лекции и сказки за вече утвърдени и нови български писатели, за автори и аспекти на немската литература.
Сред най-често изтъкваните заслуги на Гълъбов е неговият фундаментален принос към германистиката, към създаването и развитието на немската филология в България. Наред с активната му десетилетна преподавателска работа основополагащи за дисциплината у нас са и изследванията му върху немската литература (Гьоте; Шилер; лекциите му по „История на немската литература от 30-годишната война и романтизма“; Лесинг; Хайне и мн. др.), както и езиковедските му трудове и учебни помагала (по готска граматика, немска граматика, фонетика, историческа граматика на немския език, сравнително езикознание, начело, разбира се, с фундаменталния „Немско-български фразеологичен речник“ от 1958 г., създаден от него и Жана Николова-Гълъбова, последван през 1968 г. и от „Българско-немски фразеологичен речник“).
Носител е на редица отличия, сред които Командирски кръст на цар Борис III (1939), Златен докторат на Килския университет (1965), Гьотев медал от Института „Гьоте“.
Сътрудничеството на Константин Гълъбов в сп. „Философски преглед“ започва в кн. 2 на първата му годишнина (1929) и продължава до 1932 г. (г. ІV) вкл. Името му обаче е на страниците на списанието до г. Х, привличайки вниманието на авторите в критическия отдел с няколко заглавия (книгата му със статии „Зовът на родината“, книгата с философски и литературни есета „Орнаменти“ и сборника с „весели разкази“ „Наше село“), за които отзиви пишат Георги Константинов и Кирил Чолаков. Авторските му публикации не са много: една статия, която под наслова „Сигнал и слово“ се задълбочава в семиотични аспекти на езика; есето „Психология на модата“; две статии по въпроси на литературната критика и за ролята на литературния вестник; и една рецензия – за сбирката със стихове в проза на Георги Томалевски „Псалми за живия Бог“. Обобщено казано, публикациите на К. Гълъбов във „Философски преглед“, по онова време вече професор в Университета, от една страна, са представителни за разнообразните посоки, в които работи той като хуманитарист и литератор през тези години. От друга, поддържат високото академично и културно равнище на списанието на Димитър Михалчев, особено важно за неговото утвърждаване в читателската среда през първите години от съществуването му.
Калина Захова, Пенка Ватова
Библиография
Книги
Два разказа : Любовта на Михаиля Прокопов ; Пролетен ден. – София : Изд. авт., [1911]). – 37 с.
Пролетен сън : Стихове. – [Пловдив], [1911]. – 62 с.
Разкази. – [Пловдив] : Изд. авт., [1912]. – 80 с.
Чужда кръв : Драма в 3 д. – Пловдив : Изд. авт., 1912. – 59 с.
Пир в Кана : Стихотворения. – София : Г. Юруков, [1919]. – 88 с. : с ил.
Царкинята на съня : Фантаст. разказ. – София : сп. Хиперион, 1924. – 20 с.
Краят на западната култура според Шпенглер. – София : Акация, 1925. – 71 с. : с ил. – (Натурфилософско четиво ; № 15)
Живот, истина, творчество : Лит. опити / Предг. от Ас. Златаров. – София : Акация, 1926. – 143 с. : с портр.
Пакостната дейност на един критик – Владимир Василев. – София : Изд. авт., 1927. – 48 с. – (Литературен кръг Стрелец)
Зовът на родината ; Културният път на българина : Лит. опити. – София, 1929. – 112 с.
Пътеката на мравките : Повест. – София : Факел, 1929. – 96 с.
Вълшебният играч : Разкази. – София : Хемус, 1934. – 123 с.
Орнаменти : Филос. и лит. есета. – [София] : Хемус, 1934. – 227 с.
Наше село : Весели разкази. – София : Хемус, 1938. – 224 с.
2. доп. изд. 1943.
Гологаниада : Хуморист. роман. – София : Бълг. книга, 1943. – 479 с.
Шилер : Живот и творчество : Лит. очерк . – София : П. Иванов, 1947. - 178 с. – (Библиотека Класици)
Гьоте : Живот и творчество . – София : Фонд за подпомагане на студенти, 1948. – 192 с.
Въстанието на героична Перущица. Април 1876 / Константин Гълъбов. - София : Бълг. писател, 1956. – 304 с.
2. попр. и доп. изд. 1965; 3. изд. 2021.
Лесинг : От Барок и Рококо към реализъм и класицизъм в литературата. - София : Наука и изкуство, 1957. – 507 с. : 1 л. портр.
2. изд. 1961.
Спомени весели и невесели за български писатели. – София : Бълг. писател, 1959. – 268 с.
2. доп. изд. Спомени за български писатели. [Послесл. Жана Николова Гълъбова]. – Варна : Изд. къща Компас, [2003]. – 399 с.
Шилер : От Барок и Рококо към реализъм и класицизъм в литературата. - София : Наука и изкуство, 1959. – 356 с. : 1 л. портр.
Хуморески с грапаво перо. – София : Бълг. писател, 1963. – 236 с.
Хайне : Романтизъм и реализъм. – София : Наука и изкуство, 1967. – 356 с. : 1 л. портр.
Хуморески. - Пловдив : Хр. Г. Данов, 1968. – 235 с. : с рис.
Петко Р. Славейков : Живот, дейност, творчество. – София : Наука и изкуство, 1970. – 267 с. : с 1 портр.
Хуморески от наше село и околията. – [Пловдив] : [Жанет 45], 2022. –355 с. : с ил., факс.
Речници, граматики, учебници
Готска граматика. – София : Соф. унив. Св. Климент Охридски, 1939. – 280 с. – (Универсална библиотека ; № 205)
История на немската литература от 30 годишната война и романтизма / По лекциите на Константин Гълъбов. – София : Държ. унив. Климент Охридски, 1942.. – 144 с.
Der Nibelunge Not in Auswahl mit Worterverzeichnis und Grammatik nach Bartsch, Piper, Braune, Bachmann, Lexer, Paul und Golther von K. Galaboff. - Sofia : Фонд за подпомагане студенти, 1947. - 219 с. – (Общ фонд за подпомагане на студентите от висшите учебни заведения в България ; N 143)
Deutsche Dichter : Texte mit Biographien, lit. Wurdigungen und Erlauterungen. – Sofia : Фонд за подпомагане студенти, 1948. – 560 с.
Немска граматика : Фонетика. Морфология. Етимология. Синтаксис. - София : Наука и изкуство, 1949 (1950). – 508 с. – (Университетска литература ; 80. Записки)
Lesebuch zur Geschichte der deutschen Sprache : Texte und Worterverzeichnisse mit Erklarungen / Konstantin Galabov. – София : Наука и изкуство, 1950. – 172 с. – (Университетска литература)
Немска фонетика с оглед на български език. – София : Наука и изкуство, 1952. – 152 с.– (Университетска литература)
2. изд. 1956.
Увод в изучаването на готски, старовисоконемски, средновисоконемски и раннонововисоконемски. - София : Наука и изкуство, 1953. - 343 с. - (Университетска литература)
Историческа граматика на немски език. - София : Наука и изкуство, 1955. - 520 с. - (Университетска литература)
Немско-български фразеологичен речник / Жана Гълъбова-Николова, Константин Сп. Гълъбов. - София : Наука и изкуство, 1958. - VIII, 932 с.
Българско-немски фразеологичен речник / Жана Николова-Гълъбова, Константин Сп. Гълъбов. – София : Наука и изкуство, 1968. – 1 090 с.
Българско-немски фразеологичен речник : А-Я = Bulgarisch-deutsches phraseologisches Worterbuch / Жана Николова-Гълъбова, Константин Сп. Гълъбов. – 2. изд. – София : Наука и изкуство, 1977. – 1 088 с.
Немско-български фразеологичен речник : Т. 1 - 2 / Ж. Николова-Гълъбова, К. Гълъбов = Deutsch-bulgarisches phraseologisches Worterbuch : Bd. 1 - 2 / J. Nikolowa-Galabowa, K. Galabow. – [2. осн. прераб. и доп. изд.]. – София : Наука и изкуство, 1985.
Т. 1: A–L. – 1985. – 776 с.
Т. 2: M–Z. – 1985. – 660 с.
Съставител, редактор
Одрин: Лит. сборник под ред. на К. Гълъбов, Й. Стубел. – София, 1923 (София : Арм. воен.-изд. фонд). – 64 с.
Преводач
Келер, Готфрид. Ромео и Жулиета на село : Повест / Прев. от нем. К. Гълъбов. - София : Д. Юруков, [1919]. – 87 с.
Лагерльоф, Зелма. Легендата за едно имение / Прев. от нем. К. Гълъбов, Св. Минков ; С предг. от К. Гълъбов. – София : Ив. Г. Игнатов и синове, [1927]. – 4, 102 с., 1 л. : портр.
Публикации в периодичния печат и в сборници
Въздишки : [Стихотворение]. – Балкански новини, Год. ІІ, 1905, № 71, с. 3.
Пшибишевски и децата на сатаната : [Статия]. – Съвременник, Год. ІІ, 1909, № 2, с. 100–107.
Симфония на страданието : [Стихотворба]. – Духовна пробуда, Год. II, № 18, 1918, с. 8–9.
Бетховен : [Стихотворение]. – Просвета, Год. VІ, 1910, № 2, с. 25.
Профет : В памет на Пенчо Славейков : [Стихотворение]. – Илюстрация Светлина, Год. ХХІІ, 1914, № 4, с. 18.
Мисли върху поезията ни през войната : [Статия]. – Пряпорец, Год. ХХ, № 60, 1918, с. 2.
Пенчо Славовейков : [Стихоторение].– Пряпорец, Год. ХХ, № 132, 1918, с. 2.
Писатели и интелигенция : [Статия].– Сила, Год. І, № 24, 1918, с. 7–8.
Поезия и действителност : [Статия].–Сила, Год. І, № 16, 1918, с. 8–9.
Разказите на Йордан Йовков.– Общ подем, Год. ІІ, 1918, № 9–10, с. 476–492.
Език, драматично движение и маринизъм у Н. Райнов. – Жътва : Лит.-худож. сборник / Под ред. на В. Добринов ; Ил. Дечо Узунов и др. – София, 1919, с. 22–23.
Също и в: Сила, Год. І, № 27, 1918, с. 5–9.
Нашата бойна лирика : [Статия]. – Слънце, Год. І, 1919, № 9–10, с. 276–278.
Новалис – една легенда. – Огнище, Год. І, 1919, № 7–10, с. 407–408.
Димчо Дебелянов : [Статия]. – Слънце, Год. I, 1920, № 19–20, с. 590–593.
„Жетварят“ от Й. Йовков : [Рец.]. – Огнище, Год. II, 1920, № 4, с. 122–126.
За съзерцатателя. – Обществена обнова, Год. I, 1920, № 10, с. 487.
Литературни навеи : За философа и поета. – Зора, Год. I, 1920, № 253, с. 1.
Литературни нрави [Гео Милев]. – Слънце, Год. I, 1920, № 15, с. 500–502.
Актьорът : [Статия]. – В: Кръстю Сарафов : Сб. по случай 30-год. му сцен. дейност / [Под ред. на Стилиян Чилингиров]. – София, 1921, с. 79–85.
За експресионизма : [Статия]. – Златорог, Год. II, 1921, № 3, с. 159–162.
Български балади от Т. Траянов. – Пролом, Год. I, 1922, № 6, с. 196–199.
Реализма и експресионизма в литературата : [Статия]. – Златорог, Год. III, 1922, № 6, с. 391–394.
Творчество, колектив и еволюция. : [Статия]. – Златорог, Год. III, 1922, № 9, с. 545–552.
Немска експресионистична антология : [Рец.]. – Златорог, Год. IV, 1923, № 5, с. 327–330.
Творецът и народа : [Статия]. – В: Одрин : Лит. сборник под ред. на К. Гълъбов, Й. Стубел. – София, 1923, с. 7–15.
.Шпенглер за упадъка на западната култура : [Статия]. – Златорог, Год. IV, 1923, № 1, с. 39–55.
Гьоте и жените на романтизма : Очерк. – Вестник на жената, Год. III, № 140, 1924, с. 2–3 ; № 141, с. 2.
За Гео Милев : [Отзив]. – Ек, Год. I, № 5, 1924, с. 6.
Критиката като творчество : [Статия]. – Златорог, Год. V, 1924, № 3–4, с. 233–239.
Отровната орхидея : Разказ. – Хиперион, Год. III, 1924, № 6–7, с. 328–330.
Спомени за П. К. Яворов. – Развигор, Год. IV, № 156, 1 ноем. 1924.
Фрагмент без име : Стихотворение. – Хиперион, Год. III, 1924, № 4–5, с. 192–193.
Царкинята на съня : Разказ. – Хиперион, Год. III, 1924, № 8, с. 389–406..
Ибсен и ибсенизмът в литературата : [Статия]. – Развигор, Год. IV, № 180, 18 апр. 1925.
Културната стихия на българина : Фрагмент. – Развигор, Год. V, № 197, 29 ноем. 1925.
Упадъка на западния свят според Шпенглер : [Очерк]. – Изток, Год. I, № 2, 1925, с. 3.
Фридрих Хьолдерлин : [Биогр. бележки за поета]. – Изток, Год. I, № 26, 1925, с. 3.
Великият четец : [Очерк]. – Изток, Год.ІІ, № 22, 1926, с. 2.
Западният историзъм и Хьолдерлин : [Очерк]. – Изток, Год. ІІ, № 29, 1926, с. 2.
Зверопис на модерната литература. – Изток, Год. ІІ, № 49, 1926, с. 2.
Колективно и индивидуално творчество. – Изток, Год. ІІ, № 41, 1926, с. 4.
Методите на литературната история : [Очерк]. – Изток, Год. ІІ, № 43, 1926, с. 2.
На велика сряда : [Очерк]. – Изток, Год. ІІ, № 29, 1926, с. 1.
На един златорожки сътрудник [Георги Цанев]. – Изток, Год. ІІ, № 24, 1926, с. 2.
Рабиндранат Тагоре в София. – Изток, Год. ІІ, № 45, 1926, с. 1.
Римите в средногорнонемската поема „Moriz von Graon“ : [Студия]. – Годишник на СУ, Год. ХХІ, 4, 1926, с. 1–106.
Романтизъм и мистицизъм около виното [Посвещава се на българските въздържатели]. – Трезвеност, Год. ІХ, 1926/27, № 4 –5, с. 133–135.
Също и в: Изток, Год. ІІ, № 55, 1927, с. 2.
Творчеството на Димчо Дебелянов. – Изток, Год. ІІ, № 38, 1926, с. 2.
Априлското възстание. – Стрелец, Год. І, № 4, 1927, с. 1.
Асен Златаров : [Лит. портрет]. – Изток, Год. ІІ, № 52, 1927, с. 2.
Атанас Далчев : [Лит. портрет]. – Изток, Год. ІІ, № 53, 1927, с. 2.
Атанас Илиев [In memoriam]. – Стрелец, Год. І, № 12, 1927, с. 1–2.
Днешното поколение : [Очерк]. – Изток, Год. ІІ, № 57, 1927, с. 1.
Една мисъл на Пенчо Славейков : [Очерк]. – Изток, Год. ІІ, № 58, 1927, с. 2.
Експресионизмът и чарът на луната. – Стрелец, Год. І, № 9, 1927, с. 2–3.
За Бога, лилията и детето. – Стрелец, Год. І, № 5, 1927, с. 3.
За критиката : [Очерк]. – Изток, Год. ІІ, № 53, 1927, с. 3.
Злобата : [Очерк]. – Изток, Год. ІІ, № 53, 1927, с. 1.
Как е написан Гьотевият „Фауст“. – Българска реч, Год. ІІ, 1927/28, № 2, с. 64 –68.
Мистицизъм и еротика. – Стрелец, Год. І, № 6, 1927, с. 1–2.
На един критик [Вл. Василев]. – Мир, Год. ХХХІV, № 8142, 1927, с. 2.
Нашите книгоиздателства : [Статия]. – Мир, Год. ХХХІV, № 8230, 1927, с. 1.
Пансимволизъм. – Изток, Год. ІІ, № 54, 1927, с. 2.
Физиономичното у Николай Райнов. – Стрелец, Год. І, № 10, 1927, с. 4.
Отворено писмо до г-жа Дора Габе. – Литературни новини, Год. ІІ, № 2, 1928, с. 2.
Шишмановият завет. – Родна реч, Год. ІІ, 1928–29, № 1, с. 16–18.
Димчо Дебелянов. – Български писатели : Живот, творчество, идеи : Т. 1 – 6 : Т. 6 / Под ред. на М. Арнаудов. – София, 1929, с. 124–136.
Естетика на киното : [Статия]. – Литературни новини, Год. ІІ, № 36, 1929, с. 2–3.
Отворено писмо до г-н Атанас Далчев. – Литературни новини, Год. ІІ, № 24, 1929, с. 3.
„Псалми на живия бог“ от Георги Томалевски : [Рец.]. – Философски преглед, Год. І, 1929, № 6, с. 580–582.
Същина и задачи на литературната критика (В памет на д-р Кръстев). – Философски преглед, Год. І, 1929, № 2, с. 191–203.
Също и в: Култура и критика : Лит.-крит. зигзаги : Ч. 1 – / Състав. Албена Вачева. – Благоевград, 2002, с. 128–138.
Фридрих Шилер. – Българска реч, Год. ІV, 1929–30, № 4–5, с. 158–164.
Лев Толстой : [Статия]. – Литературен глас, Год. ІІІ, № 92, 1930, с. 4.
Молебен за царската двойка в Дрезден. – Слово, Год. ІХ, № 2517, 6 ноем. 1930.
Орнаментална игра в поезията на П. К. Яворов. – Родна реч, Год. ІV, 1930–31, № 1, с. 14–31.
Физиономичното : [Статия]. – Българска мисъл, Год. V, 1930, № 5, с. 375–386; № 6, с. 474–478 ; № 7–8, с. 553–562.
Литературният вестник : [Статия]. – Философски преглед, 1931, с. 66–67.
Хайне и немските литературни историци : [Статия]. – Литературен глас, Год. ІІІ, № 109, 1931, с. 4.
Асен Златаров. Родители и син : [Животописни бележки]. – В: В дар на Асен Златаров : Юбилеен сборник. – София, 1932, с. 15–24.
Гьоте и немският език. – Училищен преглед, Год. ХХХІ, 1932, № 3, с. 501–515.
Гьоте като поет, философ и личност : [Статия]. – Литературен свят, Год. ІІ, № 30, 1932, с. 1–2.
Гьотевият Фауст. – Училищен преглед, Год. ХХХІ, 1932, № 4, с. 766 –775.
„Тор“, роман от Орлин Василев : [Рец.]. – Литературен глас, Год. ІV, № 169, 1932, с. 3–4.
А. Каменова. „Градът е същият“ : [Рец.]. – Българска мисъл, Год. VІІІ, 1933, № 3, с. 238–241.
20 години от смъртта на П. К. Яворов : Животът и творчеството на П. К. Яворов. – Нови дни, Год. І, № 61, 1934, с. 12.
Есе на есето. – Литературен глас, Год. VІ, № 230, 1934, с. 1–2.
Психология на българина : [Статия]. – Българска мисъл, Год. ІХ, 1934, № 1, с. 29 –40 ; № 2, с. 109 –119.
Родината на Яворов : [Статия]. – Литературен глас, Год. VІ, № 247, 1934, с. 1.
Хиперболизация на любовната страст у Яворов : [Статия]. – Дума на българските писатели, № 2, 1934, с. 3.
Ако Ботев беше жив… : [Анкета]. – Литературен час, Год. VІІ, № 8, 1935, с. 1.
Есе за човешкото равенство. – Българска мисъл, Год. ХІ, 1935, № 6, с. 365–369.
Герой на младостта : [Статия за Асен Златаров]. – Литературен глас, Год. ІХ, № 335, 1936, с. 2.
Живият Ботев : [Слово]. – Мир, Год. XLII, № 10780, 1936, с. 3.
Иван Вазов и българския народ : [Статия]. – Мир, Год. XLII, № 10852, 1936, с. 1.
Новата българска литература : [Очерк]. – Годишник на СУ, ХХХІІ, 6, 1936, с. 1–42.
Асен Златаров : [Статия]. – Народен Златаров сборник. – София, 1937, с. 60.
Бойните разкази на Йордан Йовков. – Българска мисъл, Год. ХІІ, 1937, № 9 –10, с. 522–529.
Също и в: Йордан Йовков 1889 –1937 : Лит. сборник. – София, 1938, с. 14 –23.
Братя Миладинови : [Статия]. – Духовна култура, Год. ХVІІІ, № 78, 1937.
Герой на младостта : [Спомени]. – Народен Златаров сборник. – София, 1937, с. 93 –94.
Фридрих Шилер – живот и творчество : [Предговор]. – В: Шилер, Фридрих. Песен за камбаната : Поема. – София, 1937, с. 3–24.
Човекът, писателят, ученият и гражданинът А. Страшимиров. – Нова камбана, Год. ІІ, № 474, 1937, с. 4.
Шилер младият : Живот и произведения : [Очерк]. – Годишник на СУ, ХХХІV, 1937–38, с. 1–128.
Любен Каравелов и учебникарите. – Българска мисъл, Год. ХІІ, 1938, № 6, с. 374–376.
Оръжието на Ботевата чета. – лист Хр. Ботев (София), бр. ед., 1938, с. 2.
Смисъл на българската литература. – Училищен преглед, 1938, № 5–6, с. 606–615.
Смисъл на Българското възраждане. – Училищен преглед, 1938, № 1, с. 42–47.
Шилер мислителят : Живот и произведения. – Годишник на СУ, ХХХV, 1938–39, с. 1–103.
Книгата : [Статия]. – Вечерна бургаска поща, Год. ХІ, 1939, № 3173, с. 2.
Също и в: лист Родна книга (София), бр. ед. 1940, с. 2.
П. К. Яворов : [Статия]. – Развитие, Год. ІІ, № 23, 1939, с. 1.
Писателят и езикът. – Дума на българските писатели, Год. І, № 6, 1939, с. 18.
Също и в: Инвалид, Год. ХХ, № 889, 11 март 1939.
Христо Ботев : [Статия]. – Завети, Год. VІ, 1939, № 6, с. 118–119.
Човешкото равенство : [Есе]. – Огнище, Год. ІІ, № 15, 1939, с. 1.
Българските писатели и художници в Дрезден. – Слово, Год. ХІХ, № 5496, 4 ноем. 1940.
За българската книга. – Правда, Год. ХХІІІ, № 969, 1940, с. 4.
Личност и среда : [Статия]. – Ученически устрем (Пловдив), Год. Х, № 1, с. 10.
Младият Гьоте и неговият Вертер : [Предговор]. – В: Гьоте, Йохан Волфганг. Страданията на младия Вертер : [Роман]. – София, 1940, с. 3–9.
П. К. Яворов. – Българска мисъл, Год. ХVІ, 1940, № 4, с. 117–201.
Фридрих Шилер - поетът на свободата и дейната добродетел : [Предговор]. – Шилер, Фридрих. Съчинения : Т. 1 – . – София : Хемус, 1941, V–ХLIII.
Фридрих Шилер като философ. – Училищен преглед, Год. ХІ, № 9–10, с. 1144 –1157.
Шилер драматургът : Живот и произведения : [Студия]. – Годишник на СУ, ХХХVІ, 1941, с. 1–122.
Безидейността в литературата : [Слово (извлечение)]. – Дунавски вестник (Русе), Год. V, № 131, 1943, с. 2.
Също и в: Демокрация, Год. VІІ, № 88, 12 апр. 1996, с. 8.
Г. Хауптман. – Българска мисъл, Год. ХVІІІ, 1943, № 5–6, с. 206–210.
Ив. Д. Шишманов. – Читалище, Год. ХХІ, 1943, № 3 –4, с. 82–83.
Асен Разцветников : [Спомени]. – Литературни новини, № 62, 1963, с. 4.
Асен Златаров, майстор на живото слово : [Статия]. – Български език и литература, 1965, № 1, с. 49 –56.
Изобличителният стил у по-старите ни писатели. – Изследвания в чест на академик Михаил Арнаудов : Юбил. сб. / Ред. кол. П. Зарев и др. – София, 1970, с. 65-77.
[Първата ми книга „Два разказа“, „Пролетен сън“]. – В: Български писатели за себе си и за своето творчество : Ч. 1. – София, 1970, с. 53–55.
„Сън за щастие“ на Пенчо Славейков. – Език и литература, 1972, № 1, с. 58–65.
[За д-р Кръстев]. – Иван Д. Шишманов, д-р Кръстев, Боян Пенев в спомените на съвременниците си. – София, 1983, с. 323–327.
[За Иван Д. Шишманов]. – Иван Д. Шишманов, д-р Кръстев, Боян Пенев в спомените на съвременниците си. – София, 1983, с. 56–84.
„Жестокият пръстен“ от Гео Милев. – Българската литературна критика за Гео Милев. – София, 1985, с. 57–60.
Елин Пелин. – Пламък, 1997, № 5–6, с. 59–62.
Христо Смирненски : [Спомени]. – Пламък, Год. ХLI, 1998, № 7–8, с. 108–111.
Оръжието на Ботевата чета. – Новият Пулс, Год. ІІІ, № 10, 19 май–8 юни 2003, с. 2.
Петко Ю. Тодоров. – Новият Пулс, Год. ІІІ, № 11, 9–22 юни 2003, с. 10.
Христо Смирненски. – Новият Пулс, Год. ІІІ, № 11, 10–23 февр. 2003, с. 10.
Критически фрагменти. – В: Минков, Светослав. Къщата при последния фенер : Разкази / Състав., предг. Валери Стефанов. – София, 2003, с. 176–177.
Публикации за него
Книги
Професор Константин Гълъбов – основател на българската германистика : [Сб. докл. от юбил. науч. сес., посветена на 100-год. от рождението на проф. К. Гълъбов, София, 17.IV.1992 г.]. – София : Моранг, 1993. – 279 с. : с табл., сх.
Йорданов, Александър. Самотен и достоен : Проф. д-р Константин Гълъбов – живот, творчество, идеи / [Под ред. на Елка Константинова, Елка Трайкова]. – [София] : Век 21-прес, 2012. – 413 с. : с портр., факс.
2. изд. 2022.