Иван Хаджийски
Албум
Иван Минков Хаджийски е роден на 13 октомври 1907 г. в гр. Троян. Завършва Търговската гимназия в Свищов през 1925 г. Още там проявява бунтарския си характер и тогава се случва първото му попадане в ареста. От 1927 до 1932 г. следва философия в Софийския университет, а по-късно завършва и право. Първоначално работи като журналист и адвокат.
От 1929 г. членува в Българската комунистическа партия. Логично в средата на 30-те години го виждаме в кръга на левия седмичник „Кормило“, а по-късно и около левите издания „РЛФ“, „Вик“, „Кормило“ и др. Най-вероятно от 1936 г. датира познанството, приятелството и партийното му съратничество с Никола Вапцаров. През същата година е разкрита местната партийна група, в която членува, и е осъден по Закона за защита на държавата на 3 месеца строг тъмничен затвор (10 години по-рано по същия закон получава условна присъда). Интересно изглежда как „конспираторът“ марксист участва освен в подривната борба, във всевъзможни дискусии на културологична и народопсихологична тематика (например в провежданите в дома на Мара Кинкел от кръга „Звено“ и на съпруга ѝ проф. Иван Кинкел).
От около 1937 г. започват и обиколките му пеша и на колело из цялата страна. Не закъсняват и плодовете на събраните социологически впечатления: освен статиите му във „Философски преглед“ и „Изкуство и критика“, оказва се, че е събрал достатъчно материал за, както го нарича, „труда на живота ми“, отлял се в „Бит и душевност на българския народ“ (I том, 1940; II, 1945 (посмъртно); III, изгубен в издателство „Хемус“ по време на национализацията през 1947 г.).
През 1943 г. е мобилизиран и в несигурността на военните условия довършва споменатия, по-късно изгубен, трети том на труда си. След комунистическия преврат в България през 1944 г. участва доброволно във войната срещу Германия като военен кореспондент при щаба на Втора българска армия. На 4 октомври 1944 г. загива в сражение с части на СС дивизия на кота 807 на връх Висока чука, край Власотинци, недалеч от Пирот, където е погребан. През ноември същата година приятели пренасят тленните му останки в родината му, за да бъде погребан в Троян.
Иван Хаджийски се смята за най-значителния социален психолог у нас (а също и за „социален психолог и във всекидневието“[1]), за изключително вещ познавач на възрожденската епоха; с перо на писател, което засилва въздействието на мисълта на учения, а също и с ораторски талант. Темите на статиите и монографиите му се вписват в широко дискутираните проблеми сред българската интелигенция през 30-те години.
След като не намира издател за първия си ръкопис, Ив. Хаджийски отпечатва книгата си „Авторитет, достойнство и маска“ (1933) на свои разноски. Но пък авторитетният „Философски преглед“, така да се каже, легитимира книгата и автора ѝ, публикувайки обемна рецензия (единствената появила се приживе за тази монография) на помощник-редактора на списанието Кирил Чолаков („Върху психологията на буржоазната личност“, 1933, V, 2, с. 158–163). Още тук е забелязана стилистиката на автора, която ще го отличава във всичките му следващи текстове: духовитост, ирония, темперамент, предпочитание към аргументацията с конкретни „живи“ примери. Научните качества на книгата са поставени под въпрос от рецензента; не е оценена нейната „самородност“ (според Й. Василев), но не и марксическите схващания и пролетарските настроения на субекта ѝ. Оттук нататък авторитетът на Ив. Хаджийски като учен и есеист и като сътрудник на „Философски преглед“ непрекъснато расте. За това положително изиграва роля и огромното доверие от страна на Димитър Михалчев, с когото го свързва познанство от 1931 г. През неговия поглед Хаджийски изглежда така: „Този човек беше като някакъв сеизмограф, който долавя и най-слабите трептения на човешката природа…Той заслужава да се направи една дисертация за неговия метод на работа. Аз не познавам по-трудолюбив човек от него…“[2].
През 1936 г. излиза следващата монография на Хаджийски „Любов и брак“. Темата ѝ е една от широко дискутираните в българското общество тогава във всякакви формати и сред всякаква публика. „Философски преглед“ този път не излиза с рецензия за нея (рецензии излизат другаде), но през 1937 г. на страниците му е публикувана статията на Хаджийски „Историческите корени на нашите демократически традиции“ (1937, IX, 1, 71–83). Тя слага началото на серия текстове, отпечатани във „Философски преглед“ между 1937 и 1942 г., които превръщат автора им в един от най-желаните сътрудници на списанието (въпреки че той сътрудничи на общо 19 различни списания и вестници). Там излизат едни от най-зрелите му текстове, които след смъртта му са събрани в монографията „Оптимистична теория за нашия народ“. Тезата, заявена още в заглавието (взето от едноименна негова статия, отпечатана също в списанието) веднага оформя собствена страна в разгорещената полемика между двете световни войни за българския характер и връзката му с историческите му съдбини. Знаменателно за признанието, което получава Хаджийски, е превеждането на немски и отпечатването почти веднага на статията „Върху бита и психологията на нашето еснафство“ в пражкото списание „Slavishe Rundschao“ (1938). Оттам нататък става практика статиите на Хаджийски да предизвикват истински полемики в периодичния печат.
„Бит и душевност на нашия народ“ е представителният труд на Ив. Хаджийски. Единственият приживе издаден том I излиза с предговор на Д. Михалчев, в който той назовава най-отличителната черта на таланта му: от микросоциологическия сюжет да изведе общата социологическа картина („да ни представя единичното и конкретното през призмата на закономерното“) и обобщава: „най-талантлив, да не кажа единствен досега български социолог“. Никой не го е опровергал. Аналитичното проучване на делото на Хаджийски се случва след смъртта му. Но нека споменем, че и в XXI век излизат сериозни изследвания върху него със заглавия от рода „Актуалността на Хаджийски“[3].
Светлана Стойчева
[1] Василев, Й. Иван Хаджийски в българската култура, София: БАН, 1988, с. 8. Монографията на Й. Василев е най-сериозното изследване върху живота и делото на Ив. Хаджийски, написано от български литературовед.
[2] Топалов, М. За Иван Хаджийски, за българските писатели, за Родината. Фрагменти от разговори с проф. Димитър Михалчев. – Лит. мисъл, 1971, № 5, с. 152.
[3] Митев, П. Е. Актуалността на Хаджийски. В: Иван Хаджийски четен днес. София: Изток-Запад, 2007, 39–51.
Библиография
Книги
Авторитет, достойнство и маска : Конкретна психология / Иван Минков. – София, 1933. – 116 с.
Любов и брак : Соц.-психол. студия : Ч. 1 – / Иван Минков. – София, 1936. – 144 с.
Бит и душевност на нашия народ : Ч. 1 – / С предг. от Д. Михалчев. – [София] : Хемус, 1940.
Ч. 1: Първобитност. Селячество. – 1940. - IV, 176 с.
Психология на Априлското въстание. – София : Нов свят, 1943. – 88 с.
Бит и душевност на нашия народ : Т. 1-2 / Предг. Тодор Павлов, Д. Михалчев. – София : Хемус, 1945.
Т. 1: Бит и душевност на нашия селянин. - 2. изд. – ХIV, 166 с.. – 1. изд. 1940.
Т. 2. Дял 1: Бит и душевност на еснафа и дребния ни собственик. – 215 с., 1 л. портр.
Т. 2. Дял 2: Бит и душевност на еснафа и дребния ни собственик. – 210 с.
Бит и душевност на нашия народ : Т. 1-2 / Под ред. на Нешо Давидов, Ефрем Каранфилов. – София : Бълг. писател, 1966. – 463 с.
Оптимистична теория за нашия народ : Студия и статии / Под ред. на Нешо Давидов, Ефрем Каранфилов. – София : Бълг. писател, 1966. – 432 с., 1 л. портр.
Съчинения : В 2 т. / Под ред. на Нешо Давидов и Ефрем Каранфилов. – София : Бълг. писател, 1974.
Т. 1: Оптимистична теория за нашия народ. – 1974. – 623 с.
Т. 2: Бит и душевност на нашия народ – 1974. – 527 с
Гражданска смърт или безсмъртие : Есета, статии, рец., интервюта, фейлетони / Състав. и ред. [с предг.] Йордан Василев. – Варна : Г. Бакалов, 1986. – 431 с.
Бит и душевност на нашия народ / Науч. ред. [и предг.] Мария Хаджийска. – София : Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 1995. – 591 с.
Оптимистична теория за нашия народ / Състав. и ред. Мария Хаджийска. – София : Отечество, 1997. – 399 с.
Избрани съчинения : Т. 1 – 3 / Ред., състав. Мария Хаджийска. – София : Изток-Запад, 2002-2003. (3. изд. 2009–2010; 4. изд. 2010)
Т. 1: Бит и душевност на нашия народ. – 2002. – 594 с.
Т. 2: Оптимистична теория за нашия народ. – 2002. – 477 с.
Т. 3: Гражданска смърт и безсмъртие : Статии, есета, писма. – 2003. – 469, XXIII с.
Авторитет, достойнство и маска : Избрани творби. – София : ИК Тип-топ прес : Никола Вапцаров, 2014. – 144 с.
Откъде започнахме ние : Неизвестни ръкописи / Състав. Тони Николов. – София : Рива, 2017. – 80 с. : с портр., факс.
Публикации в периодичния печат и в сборници
Върху бита и психологията на нашето еснафство. – Философски преглед, IX, 1937, № 2, с. 149-161.
Из философията на съвременния затвор : Наблюдения и размишления върху неговото възпитателно въздействие. – Философски преглед, IX, 1937, № 5, с. 445-458.
Оптимистична теория за нашия народ. – Философски преглед, Х, 1938, № 2, с. 97-114.
Моралната философия на българина от новото време. – Философски преглед, X, 1938, № 5, с. 405–445.
Възстановяване душевността на първобитния български човек. – Философски преглед, XII, 1940, № 2, с. 101–129.
Психология на военната дисциплина – Философски преглед, XII, 1940, № 3, с. 249–286.
Психология на нашето иманярство – Философски преглед, XII, 1940, № 4, с. 325-346.
Априлското въстание и Бенковски. – Изкуство и критика, IV, 1941, № 3, с. 97–113.
Интуиция и предчувствия – Философски преглед, XIII, 1941, № 1, с. 67-86.
Култура, нация и патриотизъм : [Очерк]. – Литературна критика, I, № 14, 1941, с. 2.
Появата на индивидуализма у нас – Философски преглед, XIII, 1941, № 3, с. 193-209.
Психология на изневярата. – Изкуство и критика, IV, 1941, № 4–5, с. 183–197.
Философската мисъл у нас. – Заря, XVIII, № 5894, 1941, с. 4.
За самочувствието. – Дъга, Х, № 560, 1943, с. 4.
Романтиката на бащиния дом. – Изкуство и критика, VI, 1943, № 7, с. 300–315.
Силният и слабият. – Дъга, Х, № 553, 1943, с. 4.
Черти от живота на възрожденските просветители. – Заря, XVIII, № 6645, 1943, с. 4.
Новогодишни мисли за изкуството. – Дъга, ХI, № 568, 1944, с. 2.
Парвенюто. – Дъга, ХI, № 570, 1944, с. 2.
Психологията на маниака. – Заря, XХIII, № 6767, 1944, с. 2.
Размишления върху честността. – Дъга, ХI, № 573, 1944, с. 2.
Култът към хляба. – Млад кооператор, 1958, № 3, с. 25.
Литература за него
Книги
Щипски, Иван. Иван Хаджийски : Историко-философски очерк. – София : Партиздат, 1972. – 197 с.
Семов, Марко. Душевност и оцеляване : Размисли за характера на нашия народ : [Из творчеството на Захари Стоянов и Иван Хаджийски]. – Пловдив : Хр. Г. Данов, 1982. – 332 с.
Василев, Йордан. Иван Хаджийски в българската култура : [Изследване]. – София : БАН, 1988. – 209 с.
Иван Хаджийски : Неизвестно от него, неизвестно за него / Състав., ред. Мария Хаджийска ; Под науч. ред. на Минчо Драганов. – София : ОФ, 1989. – 500 с.
Иван Хаджийски и предизвикателствата на днешното време : Студентски сб. / Състав., ред. Минчо Драганов. – София : Аля, 1999. – 120 с.
Минало и съвремие – 60 години след Иван Хаджийски : Материали от теоретичната конференция, посветена на 60-годишнината от гибелта на Иван Хаджийски, Троян - 4 и 5 октомври 2004 г. / Състав. Велина Топалова, Веска Кожухарова. – [Добродан, Троянско] : Alja press, 2007. – 244 с.
Иван Хаджийски и социологическите предизвикателства на България пред прага на XXI век. – Варна : Варненски свободен унив. Черноризец Храбър, 1999. – 115 с.
Иван Хаджийски 1920–2007 : Библиография / Състав. Ваня Давидова ; Библиогр. ред. Албена Йончева. – [Добродан, Троянско] : ИК Аля, 2007. – 124 с.
Митев, Петър-Емил. Иван Хаджийски, четен днес. – София : Институт за социални ценности и структури "Иван Хаджийски", 2007 . – 108 с.
Хаджийска, Мария. Иван Хаджийски и Троян. – [Добродан, Троянско] : ИКК Аля, 2007. – 70 с.
Новото лице на троянеца 100 години след рождението на Иван Хаджийски. – Троян : АЛЯ, 2008. – 106 с., с табл., сх., ил.
Анчев, Панко. Българският ум : Непрочетеният Иван Хаджийски. – София : Захарий Стоянов, 2012. – 160 с.
Анчев, Панко. Иван Хаджийски : вариации върху теми от неговото творчество. – София : Захарий Стоянов, 2023. – 288 с., с ил.
Авторитет, достойнство и маска – съвременният прочит на Иван Хаджийски : Честване на 105 години от рождението на Иван Хаджийски : [Научна конференция, Троян 2012] / Състав. Дона Пикард, Веска Кожухарова. – Троян [т.е. Добродан] : [АЛЯ], 2013. – 224 с.
Кисикова, Мария. Научното наследство на Иван Хаджийски. Интердисциплинарен прочит. – Пловдив : Студио 18, 2019. – 212 с.
Публикации за него в периодичния печат и в сборници
Гетов, П. „Бит и душевност на нашия народ“ : [Рец.]. – Златорог, XXII, 1941, № 4, с. 199–200.
Павлов, Тодор. „Бит и душевност на нашия народ“. Част първа., от Ив. Хаджийски : [Рец.]. – Заря, XVIII, № 5924, 1941, с. 4.
Керемидчиев, Г. Иван Хаджийски „Бит и душевност на нашия народ“. – Език и литература, I, 1946, № 3–4, с. 75.
Каролев, Стоян. Въпроси на психологическата характеристика. – Литературна мисъл, I, 1957, № 2, с. 20–38.
Давидов, Нешо. Иван Хаджийски. – Литературни новини, № 35, 29 авг. 1962, с. 5.
Василев, Г. С Иван Хаджийски след четвърт век : [Рец. за „Оптимистична теория за нашия народ“]. – Пламък, 1966, № 10, с. 91–97.
Сапарев, Огнян. Смисълът на едно преоткриване. – Септември, 1967, № 6, с. 180–189.
Шейтанов, Васил. Оптимизмът на един народ. – Литературен фронт, № 3, 12 ян. 1967, с. 2.
Жечев, Тончо. Иван Хаджийски и ние. – В: Жечев, Тончо. Критически погледи. – София, 1971, с. 203–218.
Каранфилов, Ефрем. Иван Хаджийски. – В: Каранфилов, Ефрем. Българи. Ч. 3. – София,
Каранфилов, Ефрем. „Записките“, „Строителите“ и „Бит и душевност на нашия народ“. – Пламък, 1976, № 4, с. 75–81.
Цанев, Георги. Иван Хаджийски. – В: Цанев, Георги. Среща с миналото. – София, 1977, с. 383–389.
Семов, Марко. Захари Стоянов и Иван Хаджийски. Общото и различното в творческото им зачатие. – Български журналист, 1981, № 3, с. 31–37.
Василев, Йордан. Разностранно дарование. – Български журналист, 1987, № 10, с. 28–30.
Василев, Йордан. Социалнопсихологическите портрети на Иван Хаджийски. – Литературна мисъл, 1987, № 5, с. 78–94.
Чендов, Петър. Примерът на Иван Хаджийски. – Читалище, 1987, № 12, с. 28–29.
Василев, Йордан. Литературен жанр и социална психология в творчеството на Иван Хаджийски до „Бит и душевност на нашия народ“. – В: Втори международен конгрес по българистика. София 23 май–4 юни 1986. Доклади: Т. 12. – София, 1988, с. 302–308.
Андонова, Нина. Народопсихологът Иван Хаджийски. – Андонова, Нина. Откраднати мигове. – София, 1990, с. 87–92.
Ченгелова, Емилия. Иван Хаджийски – всеотдаен и оригинален изследовател на българската душевност. – Наука, 2007, № 6, с. 59–60.
Стефанов, Иван. Иван Хаджийски като български интелектуалец. – Философски алтернативи, 2008, № 2, с. 26–38.
Митев, Петър-Емил. Иван Хаджийски, Живко Ошавков и ние. – Социологически проблеми, 2013, № 3–4, с. 207–211.
Личев, Валери. Формирането на демонстративността и престижа в българската култура през погледа на Иван Хаджийски. – Философски алтернативи, 2014, № 4, с. 5–18.