Тодор Михалчев

Албум

Тодор Михалчев Бакларов е роден е на 20.04.1899 г. в малкото малоазийско градче Ески Фочи, близо до Измир (Турция), където баща му Михаил Бакларов се укрива, идвайки от Горно Дерекьой (днес с. Момчиловци) в Родопите, и работи като дребен занаятчия – шивач. Основното си образование до 12-годишна възраст Тодор получава в гръцко училище и там научава гръцки език. От турските деца, с които общува, усвоява говоримия турски език. През 1911 г. семейството му се завръща в България, но вместо в родното си село, което вече е част от Турция, се установява в Габарево, Казанлъшка околия. През есента на 1915 г. Тодор се записва в Казанлъшкото педагогическо училище, където се запознава с идеите на анархизма и се привързва към тях, става вегетарианец и усвоява международния език есперанто. По време на Първата световна война е призован в действащата армия. След примирието е освободен, за да продължи образованието си. През учебната 1918/19 година е учител в Габарево. Доброволно се отказва от учителското си място и започва да работи селскостопанска и миньорска работа, пише множество статии за анархически и социалистически вестници и участва в многобройни дискусии в рамките на българското анархистко движение. Ужасите на войната оставят неизличим отпечатък в съзнанието му и го отклоняват трайно от всичко, свързано с нея. Когато през 1920 г. е призован да завърши военната си служба, той отказва и преминава в нелегалност, присъединявайки се към анархистите терористи.

Първоначално е убеден, че борбата за един безвластен свят трябва да бъде въоръжена – с всички възможни средства. Разбира силата не като самоцел, а като начин да се премахне насилието спрямо други хора. Около 1920–1921 г. сред българските анархисти започва да се формира ново течение за съпротива, формирано изцяло в духа на ненасилието. Бакларов се запознава с идеите им и ги приема. Успоредно с това прави задълбочен анализ на социалната и икономическата структура на тогавашното българско общество, в което преобладават селското и занаятчийското съсловие, а не работническият пролетариат. Така се засилва убеждението му, че са необходими нови методи на борба, съответстващи на българската действителност, а не на тази във високоиндустриализираните западни общества.

След четири години живот в нелегалност го арестуват и осъждат на 14 години затвор. С помощта на другарите си анархисти избягва от затвора и отново минава в нелегалност. В живота си на свободен човек той чете много, обогатява знанията си, активно участва в анархистичната пропаганда. Пише немалко добри статии, част от които – тези по синдикални въпроси – са събрани и публикувани в отделна книга.

Еволюирането на светогледа на Бакларов към пацифизма започва през 1924 г. Преследван от полицията, той скача от влак, като при лошото падане губи едното си око. По-късно, в чужбина, му правят успешна операция, с която отстраняват белега от лицето му. Същата година той намира убежище във Франция, където работи изнурителна работа в строителството до 1926 г. Тук се свързва с други избягали български анархисти и продължава да изучава идеите на пацифизма. Научава френски, но иска да научи и английски. Поради тази причина заминава за Англия и се установява в пацифистката селскостопанска комуна „Белият път“ (“White Way”) близо до Лондон. Амбициран да усвои няколко езика, през 1929 г. Бакларов се преселва в Хамбург, Германия. Тук се установява за дълго – преди и по време на Втората световна войната, и след нея, като изкарва прехраната си с фотография, с уроци по английски и френски, с преводи. Разделя се с фамилното си име и започва да се подписва с името на баща си.

През тези години поддържа редовни връзки с пацифистки кръгове по света, пътува много из европейските страни, като се придвижва с велосипед, запознава се с различни народи и изучава техните езици. Става полиглот в областта на славянските, англосаксонските и романските езици. Не прекъсва и кореспонденцията си с приятели в България и от време на време публикува в българската преса. Въпреки голямата безработица и материална оскъдица по онова време, той остава верен на своите виждания. Продължава да превежда произведения на чуждестранни автори на български език – на френския философ, индивидуалист и пацифист Ан Ринер, на унгареца антимилитарист Андреас Лацко и на френския пролетарски писател Франсис Андре. Едновременно с това често оказва помощ на български работници в Германия – с преводи, съвет или място за нощувка.

В Германия Тодор Михалчев учи философия и през 1937 г. в университета в Хамбург защитава докторската си дисертация върху Уилям Годуин и неговия принос за крайно радикалните, либерално ориентирани политически учения – „Промени и противоречия във философията на Годуин“ (“Wandlungen und Widersprüche in der Philosophie Godwins”). Заедно със свои професори д-р Михалчев (както става известен) се опитва да помогне на хора, застрашени от расизма на националсоциалистите.

След края на войната Тодор Михалчев възстановява немската секция (Internationale der Kriegsdienstgegner) на Интернационала на борците против войната (War Resisters’International), на която е председател от 1947 до 1955 и през 1958/59 г. и генерален секретар от 1956 до 1966 г. Близо двадесет години е редактор на списанието „Преглед на мира“ (“Friedensrundschau”, 1948–1966“), пише многобройни статии, книги и брошури на теми като отказ от военна служба, ненасилие, антимилитаризъм, мир, свобода, демокрация, човешко достойнство, разбирателство между народите и др.
Самооценява се като скептик в смисъла на Сократ – като човек, който никога няма да узнае „абсолютната истина“. Живее като независим индивидуалист и гражданин на света, без да подаде молба за немско гражданство и без да плаща данъци на германската държава, за да не подкрепя милитаризма и военщината. Негови приятели и членове на Интернационала на борците против войната си спомнят за него като за много скромен, смел и високоморален идеалист.
През 1966 г. Тодор Михалчев решава да се завърне в България. След повече от четиридесет години изгнание той се установява в с. Габарево, Старозагорска обл., построява си къща, която според завещанието му след смъртта му на 29 април 1968 г. е превърната в детска градина.

В сп. „Философски преглед“ публикува пространен текст, който запознава читателите с будизма като философско-религиозно учение и неговите основни постулати. Публикацията е не без връзка с пацифистките възгледи на Михалчев.

Пенка Ватова

Използвана литература

Александрова, Боряна. Тодор Михалчев – анархист, пацифист, гражданин на света. – Анархопортал, 4.06.2008: https://www.anarchy.bg/articles/todor-mihalchev-anarhist-pacifist-grajdanin-na-sveta/ [последно прегледан 4.03.2024]

Хаджиев, Георги. История на безвластническото движение в България (очерки). София, 1996.

Библиография