Тодор Влайков
Албум
Тодор Генчов Влайков е роден на 13.02.1865 г. в Пирдоп. Баща му опитвал различни начини да издържа семейството си – не се боял от работа и бил тъкач, селски бирник, кръчмар, каруцар, земеделец. Бил суров, строг и властен в семейството. Майката била кротка, любвеобвилна, черковна и милосърдна. В добротворството ѝ Тодор често помагал, като посещавал болни и бедни, раздавал помощи. Брат му Алипий бил по-голям от него с девет години и го покровителствал, научил го да чете рано, грижел се за него.
Първоначално Тодор Влайков учи в родния си град, по време на Априлското въстание прекъсва училище и продължава в София, където през 1885 г. завършва гимназия. Непосредствено след това става студент в Московския императорски университет, където с държавна стипендия следва славянска филология. В Москва участва в съставителството на трите тома на „Словарь болгарского языка по памятникам народной словесности и произведениям новейшей печати“ (1885–1889) на проф. Ал. Л. Дювернуа. През 1888 г. решава да напусне университета. В писмо до брат си Алипий Влайков от 16 април 1888 г. той посочва причините за решението си. Първата е влошеното му здраве. „Друга причина, която ме накара да напусна университета, е, че тези латинщини и тези гръчки проклетии ми одръгнаха веке на душата. Аз, тъй и тъй, филолог няма да стана. Господарствен екзамен реших, че няма държа“. Посочва и трета причина, на която ще се върнем малко по-нататък. Окончателно се завръща в България през 1888 г. и намира поприще в учителската работа: главен учител в Пирдоп (1888–1891), след това в Търново (1891–1892), училищен инспектор в Софийското учебно окръжие (1892–1894), учител по руски и български език в Софийската мъжка гимназия (1894–1896). По негова инициатива в Пирдопска и Търновска околия, а също така и в София се откриват вечерни и празнични училища и курсове за стопанска, политическа и книжовна дейност.
Тодор Влайков основава първата българска земеделска кооперация (1890) в с. Мирково – Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество „Орало“; Българското народообразователно дружество (1893); сред учредителите е на Българския учителски съюз (1895) и негов председател (1898), председател на Славянското благотворително дружество (1899).
Освен обществена Влайков развива и активна политическа дейност. На изборите през 1895 г. се кандидатира неуспешно за народен представител, но малко по-късно, заедно с друг известен политически деец по това време – Найчо Цанов, поема инициативата за създаването на Радикалдемократическата партия (1905), която обединява някои среди на интелигенцията и играе важна роля в борбите срещу личния режим на Фердинанд Сакскобургготски. Идеологически център и орган на партията е създаденото през 1902 г. сп. „Демократически преглед“, чиито редактори са Т. Влайков, А. Страшимиров и И. Георгов. Влайков е член на ръководството на партията до 1924 г. Участва в управлението на Демократическия сговор (1924); народен представител е в 11-ото Народно събрание (1901) и в 18-ото Обикновено народно събрание (1919–1920). От 1931 г. се оттегля от политическа дейност. Действителен член е на Българското книжовно дружество от 1900 г.
В цитираното по-горе писмо до брат му Алипий е назована още една причина Тодор Влайков да иска да се завърне в родината си: „Желая отсега още цял да се посветя на писателство. Желанието и влечението към писателство у мен го е имало безсъзнателно почти още от малък, от долните класове на гимназията“. Първите му творчески опити са в жанра на поезията, той ги изпраща в „Периодическо списание“, но не са публикувани. През 1882 г. в сп. „Здравец“ е поместен нравоучителният му разказ „Две деца Стоянчо и Драганчо“, а през 1883 г. в пловдивския вестник „Марица“ са отпечатани няколко негови стихотворения със заглавие „Македонски теглила“. Първите му сериозни белетристични творби се появяват на страниците на русенското списание „Народен другар“ и в „Периодическо списание“. Със свои разкази, статии, публицистика, портрети на писатели сътрудничи на списанията „Труд“, „Учител“, „Денница“, „Мисъл“, „Златорог“, „Демократически преглед“, „Българска мисъл“, вестниците „Мир“, „Вестник на жената“, „Съзнание“.
Студентските години в Москва имат решаващо значение за формирането на обществените и естетическите възгледи на Т. Влайков. Той се увлича от идеите на Д. И. Писарев за художественото изображение като обективно отражение на действителността, запознава се с трудовете на теоретика на народничеството Николай Михайловски и изцяло приема идеята за просвещението като неотменен смисъл на ролята на интелигенцията. Тя се превръща в негов пръв житейски императив, който той следва до края на живота си, и го тласка към народополезна работа далече от академичното посвещаване. В Москва Влайков създава две от най-популярните си повести: „За дядовата Славчова унука“ и „Леля Гена“. Те очертават основни тематични типологии, в които се полагат не само неговите текстове, но и повечето от разказите в края на ХIХ в. Обръщането към родово-патриархалния модел като реализирана човешка и житейска хармония без душевни конфликти, с представа за омайно и щастливо живеене с акцент върху битово-етнографското в първата повест; очертана социално-психологическа проблематика чрез образа на главната героиня – във втората. В едни свои произведения разказвачът Влайков се фокусира върху човешки, респ. семейно-родови истории, които показват несложната философия на устояването на житейските изпитания и личния избор, в които присъства съхранено съчувствието, доброто и любовта. В други прозират идеологическите му възгледи, в които основна роля е отредена на учителя, просветител и носител на нови градивни обществени идеи.
След създаването на сп. „Демократически преглед“ работата на Влайков в полето на обществената, политическата и журналистическата дейност и публицистичните му текстове изместват художествените му занимания. Основни теми на публицистичното му творчество са земеделското и кооперативното дело, националният въпрос, обществени язви като корупцията, политическите машинации и манипулации, кариеризма и др. Убеден демократ, привърженик на парламентаризма, Влайков категорично се противопоставя на едноличния режим на Фердинанд в книгата си „Чиновничество и властници“ (1934). Към литературата той се връща в средата на 20-те години, подготвяйки издание на събраните си съчинения (1925–1931). В него някои от първите му разкази не намират място, а други са съществено редактирани и променени.
В работата си като учител Тодор Влайков вижда необходимостта от нов тип учебници. Той създава първите читанки в България след Освобождението. Автор е на първата читанка за І отделение (1891), на читанки за ІІ, ІІІ и ІV отделение, написани през 1892–1894 г. Всичките читанки са одобрени и препоръчани от Министерството на просвещението и са разпространявани в училищата.
През 1925 г. Тодор Влайков и съпругата му Мария започват строеж на сграда, в която да се помещава Народно кино. Тя се намира на ул. „Цар Иван Асен ІІ“ в София, а киното е открито през 1926 г. В завещанието си Мария Влайкова дарява сградата на Министерството на народното просвещение. След смъртта ѝ на 31 декември 1926 г. киното е наречено на нейно име – „Влайкова“.
Писателят умира в София на 28.04.1943 г.
Сътрудничеството на Тодор Влайков в сп. „Философски преглед“ е епизодично. Тук той публикува една-единствена своя статия през 1939 г., вече 74-годишен. Подобаващо на дългия му житейски път тази публикация отразява възгледите на писателя върху човешкото поведение и човешката мотивация, основани на обвързаност с християнската вяра, споделя разсъжденията му върху един нов поврат към вярата в епохата на задълбочаващо се научно познание.
Пенка Ватова
Библиография
Книги
За дядовата Славчова унука / Приказва Веселин. – София : Ф. Бързаков, 1889. – 100 с. (1917)
Разказ за леля Гена / Записал го е Веселин. – Средец, 1890. – 45 с.
Няколко мисли за народния учител като учител и на обществото. – Пирдоп, 1891. – 50 с.
2. изд. 1891.
Ратай : Разказ. – София : Бълг. народообраз. д-во, 1894. – 98 с. (1941, 1957, 1961)
Разкази и повести : Кн. 1: Златко ; За дядовата Славчова унука ; Среща ; Мечти и действителност ; Учител Миленков ; Кметове..- / Веселин. – София : книж. Хр. Олчев, 1897.- 475 с
Няколко пояснителни бележки към читанките ми : Наместо предговор. – София, 1898. – 18 с. (1900)
Няколко бележки върху новото издание на читанките ми. – София, 1899. – 16 с.
Няколко речи, изказани в ХI-то обикн. нар. събрание през пролетната и есенната сесия. – Видин, 1902. – 91 с.
До г-да избирателите в Белоградчикската околия / [Възвание от]. – София, 1903. – 32 с.
Бележки върху земледелческия въпрос. – София : Демокр. преглед, 1906. – 4, 225 с.
Политиката на министър Шишманов : Реч, произнесена в Нар. събрание на 8 дек. 1905 г. при разглеждане бюджета на М-вото на нар. просвета. – София, 1906. – 73 с.
Върху разцеплението в Съюза на земледелските кооперации. – София, [1909]. – 2, 66 с.
Личният режим у нас : Бележки върху неговото развитие и върху условията за премахването му. – София : Демокр. преглед, 1910. – V, 99 с. (2013 – фототип. изд.)
Земеделският съюз. – София : Радикал - демокр. партия, [1914]. – 58 с.
Леля Гена. – София : Щаб на действующата армия, 1917. – 86 с. (1941, 1946, 1947)
Днешният политически момент и Радикалната партия : Реч, произнесена при откриването на извънредния радикалски конгрес на 29 май 1919 г. – София : Радикал-демокр. партия, 1919. – 64 с.
Съчинения : Т. 1 - [7] - 1925[-1931] 1925
Т. 1: Разкази и повести. – 1925. – 4, 314, VI с.
Т. 2: Разкази и повести. – 1926. – 4, 304 с.
Т. 3: Очерки и разкази. Хроника „В. село“. – 1928. – 323 с.
Т. 4: Повече светлина! : Статии и бележки върху обществено-просветни въпроси. – 1929. – 6, 416 с.
Т. 5. Кн. 1: Следи от кръстния ход на племето ни : Статии и бележки върху нашия национален въпрос. – 136 с.
Т. 5. [Кн. 2]: Политически живот у нас : Статии и бележки. –1930. – IV, 634 с.
Т. 6: Кооперативно дело и земледелски въпрос : Статии и бележки. Ч. 1. Кооперативно дело
Т. 6. Ч. 2. Земледелски въпрос. – 1931. – 4, 640 с.
Т. 7. Съдържание на шестте тома и отзиви за тях. – 1931. –32 с.
Дядовата Славчова унука : Повест повести. – София : М-во на нар. просвещение, 1927. –
90 с., 1 л. : портр. (1928, 1929, 1941, 1946, 1978, 1985, 1989 )
Два се млади залибиле : 5 картини из нар. живот. – Плевен, 1929. – 66 с. (1940, 1956)
Принос към въпроса на нашата образователна система. – Плевен, 1929. – 88 с.
Добри Немиров : Бегла характеристика. – София : Юбилеен к-т Добри Немиров, 1932. – 16 с.
Преживяното : Ч. 1 – 3. – София : М-во на нар. просвещение, 1934-1942.
Ч. 1: Детски години. – 1934. – 336 с.
Ч. 2: Като бях момче. – 1939. – 408 с.
Ч. 3: Гимназист в София. – 1942. – 287 с.
Чиновничество и властници : Очерки. Според бел. и спомените на моя брат. – София, 1934. – IV, 348 с. (2018)
Завои : Из жизнения път на един писател и общественик : [Автобиогр. бележки]. – София : Юбилеен к-т за чествуване 50 год. писателска и обществена дейност на Т. Г. Влайков, 1935. – 112 с. (2015 – фототип. изд.)
Стрина Венковица и снаха ѝ : Повест. – София : Игнатов, [1938]. – 198 с.
Златко. – София : Лотариен к-т при Съюза на бълг. писатели, 1939. – 40 с.
Косач. – София : Съюз на бълг. писатели, 1939. – 16 с.
Моите родители. Из детските ми спомени. – София : Синодално книгоизд., 1939. – 79 с.
Вестовой : Повест. – София : Игнатов, [1940]. – 110 с.
Седянка : Разказ. – София : Игнатов, [1941]. – 40 с.
Съчинения: Т. 1–4. София : Хемус, 1941-1943.
Т. 1: Дядовата Славчова унука ; Ратай ; Косач ; Блянове и действителност. – 1941. – ХVI, 224 с., 1 л. : портр.
Т. 2: Седянка ; Стрина Венковица и снаха й ; Чичо Стайко. – 1942. – IV, 240 с.
Т. 3: Леля Гена ; Житието на една майка ; Две майки ; Три срещи. – 1943. – VII, 260 с.
Т. 4: В село : хроника. – 1946. – ХХ, 283 с.
Из Преживяното / Увод и уредба на Георги Константинов. – София : Хемус, 1946. – XI, 252 с.
Избрани съчинения. – София : Бълг. писател, 1949. – 336 с.
Разкази. – София : Бълг. писател, 1957. – 64 с.
Русите идат : Откъс от „Преживяното“. – София : Нар. младеж, 1960. – 20 с. : с ил.
Съчинения / Предг. Г. Константинов. Т. 1–8. – София : Бълг. писател, 1963-1964.
La petite-fille du pere Slavtcho : Nouvelles / Trad. [от бълг.] Suzanne Gorinova. – Sofia : Ed. en langues etrangeres, 1966. – 200 с
Разкази и повести / Под ред. на К. Константинов. – София : Бълг. писател, 1967. – 492 с.
Като бях момче : Избр. разкази / Подб., ред и бел. Д. Дамев. – София : Нар. младеж, 1975. – 160 с. с ил.
Дядовата Славчова унука : Избр. творби / С предг. от Веселин Андреев. – София : БЗНС, 1978. – 768 с. : с портр.
Преживяното : [Мемоари] : Ч. 1–3. – София : Бълг. писател, 1985.
Неизвестни писма на Т. Г. Влайков : София-Москва-Ястребки-Пирдоп, 1885-1893 / Представени от Стефан Памуков. – София : Земиздат, 1991. –
200 с.
Дядовата Славчова унука : Разкази и повести / Състав. Иван Гранитски, Панко Анчев. – София : Захарий Стоянов, 2004. – 379 с.
Депутатът : Ч. 1–2. / Ч. 1. Депутатът Делчо Жабурков. – София : Издателско ателие Аб, 2004. – 156, 136 с. : с ил.
Книги за него
Атанасов, Никола. По върховете : Литературни очерти : Предпоставки на литературата ни след Освобождението : Ив. Вазов, Т. Г. Влайков, Алеко Константинов, П. Ю. Тодоров, К. Константинов. – София : Изд. авт., [1927]. – 130 с.
Крънзов, Гео. Т. Г. Влайков : Биогр. скица. – София, 1935.
Тодор Г. Влайков. Литературно и обществено дело. 1865–1885–1935 : Юбил. сб. / Под ред на М. Арнаудов и Г. Крънзов. - София, 1935.
Миндов, Христо. Творци на словото : Спомени и характеристики [за Т. Г. Влайков и др.]. – София : Бълг. писател, 1953.
Константинов, Георги. Тодор Г. Влайков : Лит.-крит. очерк. – София : Бълг. писател, 1960.
Цани Гинчев, Михалаки Георгиев, Константин Величков, Тодор Г. Влайков, Цанко Церковски в спомените на съвременниците си / Под ред. на Димо Минев и др. – София : Бълг. писател, 1964. – 620 с.
Горянски, Петър. Дни без залези : Спомени и очерци за Т. Г. Влайков, К. Христов, А. Страшимиров, Т. Траянов, Ст. Чилингиров, Ас. Златаров. – София : Бълг. писател, 1981.
Неделчев, Михаил. Морал и политика : Страници за Тодор Влайков : Юбилейно издание по случай 150 години от рождението му. – София : Нора 2000, 2015. – 59 с. : с ил., портр., факс.