Стоян Брашованов

Албум

Стоян Костов Брашованов е роден на 14 септември 1888 г. в гр. Русе^[1] – и  днес впечатляващ с музикалните си традиции. Градът е известен с богатия си културен живот и специално с музикалните си прояви още преди Освобождението. През 1891 г. там се основава театрално-музикалното дружество „Лира“, което в продължение на близо 50 години има сериозни заслуги за духовното израстване на населението; към него се създава и симфоничен оркестър; през 1900 г. негов ръководител е Панайот Пипков.

Родът на Стоян Брашованов произхожда от Русе. Дядо му е пътувал често до Брашов, откъдето идва и прякорът му. Баща му, известен с честността си,  е чиновник в застрахователно дружество. Семейството им е с музикални интереси. Чичо му – Георги Брашованов, защитава докторска дисертация в Ерланген – „Рихард Вагнер и античността“. Големият му брат – Димитър учи цигулка при Фр. Щрос, на когото по-късно става ученик и по-малкия – Стоян. Сестра им – Теодора е първото момиче в Русе, което е свирило на концерт.

През ученическите си години Ст. Брашованов свири на цигулка и виола, включен е в оркестрите на Русенската мъжка гимназия и в симфоничния оркестър на дружество „Лира“. Български език му преподава Божан Ангелов, латински и гръцки – д-р Иван Занетов.  В гимназията в отделни години е преподавал и Стоян Михайловски.

През 1906 г. завършва класическия отдел на гимназията и заминава за Йена, където учи немски език и впоследствие следва философия, педагогика и естетика в Университета. През учебната 1908–1909 продължава да изучава същите специалности в Университета в Берлин, където преподават Вилхелм Вунд, Карл Щумпф и др.

В периода 1909–1914 г. продължава следването си в Лайпциг – изучава философия,  педагогика,  естетика и музикология, с известно прекъсване през 1912 г., когато е учител в Шумен.

Участва в Първата световна война като преводач (1915-1918), след което е поддиректор на Военната библиотека в Русе; известно време живее и в София – като е наемател на Елена Снежина, така се запознава с ярки фигури от българския театрален свят. През 1920–1922 продължава да изучава музикални науки и философия в Университета в Лайпциг, където през март 1923 г. защитава първата българска докторска дисертация по музикални науки – „Върху ритъма и метрума на българската народна песен“, с което става първият български професионален музиколог.

Годините 1922–1924 са романтично обагрени от любовта му с пианистката Матилде Курц от Швейцария, завършила Музикалната консерватория в Лайпциг, асистентка в Консерваторията в Берн, а впоследствие, след брака им през 1924 г. – в продължение на  петдесет години –  клавирен педагог в София. Писмата им от този период говорят и за културния живот в София и в други градове на Европа.

В периода 1923–1932 той е учител в Първа софийска мъжка гимназия, а от 1924 г. е хоноруван преподавател в Държавната музикална академия. През 1927 и 1936 г. Ст. Брашованов е на специализация в Швейцария. В междувоенния период той се движи в средата на българската интелигенция. Посещава – спомня си неговата дъщеря –  „Неповторимата сладкарница „Цар Освободител“ до Руската църква – това за голямо съжаление разрушено уникално гнездо на духовния елит на столицата...“^[2], където тя среща най-ярките български писатели от този период, запознава се с Йордан Йовков, с когото баща й общува.

През 1932 г. Ст. Брашованов чрез конкурс става редовен преподавател по история на музиката, музикална педагогика и музикална естетика в Държавната музикална академия, от 1933 г. е извънреден професор там, в периода 1937–1940 г. е директор на ДМА, а от 1939 до 1951 г. е редовен професор.

Кореспонденцията със супругата му илюстрира тежките бомбардировки над България през 1944 г., тревогите на хората, съдбите им. Той неизменно остава на своя пост,  пише при трудни условия и драматични събития книгата си „История на музиката“.

И този интелигентен, родолюбив и трудолюбив човек, вграждащ себе си в духовното израстване на нацията, работещ за развитие на музикалната култура в България, през 1944 г. е задържан в Дирекцията на народната милиция в Софийския затвор, където престоява два месеца. Освободен е като невинен, но през 1945 г. временно е уволнен и впоследствие – възстановен на работа в ДМА. Единият му брат, кмет на Банкя до 1944 г. е „безследно изчезнал“, а другият, завършил архитектура в Мюнхен и известно време помощник-кмет на Русе, споделя съдбата на стотици, отведени в концентрационния лагер в Белене, но оцелял.

През 1947 г. Ст. Брашованов е избран за подпредседател на основания „Съюз на българските композитори, музиколози и концертриращи артисти“ (председател е Любомир Пипков) и за председател на секция  „Музиколози“; през същата година в ДМА е учредена катедра, продължител на която е днешната „История на музиката и етномузикология“.  На следващата година е поканен за член на Художествения съвет на основания тогава Институт за музика с музей към БАН. Продължава преподавателската си дейност в ДМА, студентите го уважават и обичат.

Той е един от основателите на хор „Родна песен“, член-основател на „Съюза на народните хорове в България“, а в периода 1928-1934 и негов  председател; в продължение на 19 години е редактор на сп. „Родна песен“.

Починал е на 16 октомври 1956 г. В София.

Ст. Брашованов е автор на книгата, написана преди 1944 г., „История на музиката“ (1946) – проследяваща развитието на музикалната култура у различни народи; на над 100 студии и статии, публикувани в България и в чужбина. Публикациите му в България разгръщат различни теми и проблеми, свързани с обществото и културата. Творбите му, публикувани в чужбина, говорят за умението му да популяризира зад граница българската музикална култура. Той е автор и на десетки сказки – популярна форма в културния живот от междувоенния период.

През 1982 г. е публикуван сборник с негови студии и статии –„За музиката като социално изкуство“^[3]. Те съдържат негови изследвания, свързани с граничната област между музикология и социология. Тук е включена и статията му „Социологични размишления върху народнаа песен, публикувана в сп. „Философски преглед“, г.III, кн. 4., тук са публикувани и наблюденията му върху хоровото изкуство, музикално обучение,  майсторите певци през вековете, за отделни личности и др. – тук се откроява съдбовната му свързаност с музикалното изкуство.

Днес на дома му в София има паметна плоча, а в Русе – алея, наименована „Стоян Брашованов“. Архивът му, в който има още непроучени текстове, се съхранява в ЦДА.

   Людмила Хр. Малинова

Библиография