„Когато човек иска да вникне в историята на българския народ и да разбере смисъла на най-характерните явления в нея, той остава с впечатлението, че тя представлява странна смесица от несъвместими крайности и противоречия.“

Петър Мутафчиев

Петър МутафчиевПетър Мутафчиев

Стоян Брашованов

Албум

Стоян Брашованов

Стоян Костов Брашованов е роден на 14 септември 1888 г. в гр. Русе[1] – и  днес впечатляващ с музикалните си традиции. Градът е известен с богатия си културен живот и специално с музикалните си прояви още преди Освобождението. През 1891 г. там се основава театрално-музикалното дружество „Лира“, което в продължение на близо 50 години има сериозни заслуги за духовното израстване на населението; към него се създава и симфоничен оркестър; през 1900 г. негов ръководител е Панайот Пипков.

Родът на Стоян Брашованов произхожда от Русе. Дядо му е пътувал често до Брашов, откъдето идва и прякорът му. Баща му, известен с честността си,  е чиновник в застрахователно дружество. Семейството им е с музикални интереси. Чичо му – Георги Брашованов, защитава докторска дисертация в Ерланген – „Рихард Вагнер и античността“. Големият му брат – Димитър учи цигулка при Фр. Щрос, на когото по-късно става ученик и по-малкия – Стоян. Сестра им – Теодора е първото момиче в Русе, което е свирило на концерт.

През ученическите си години Ст. Брашованов свири на цигулка и виола, включен е в оркестрите на Русенската мъжка гимназия и в симфоничния оркестър на дружество „Лира“. Български език му преподава Божан Ангелов, латински и гръцки – д-р Иван Занетов.  В гимназията в отделни години е преподавал и Стоян Михайловски.

През 1906 г. завършва класическия отдел на гимназията и заминава за Йена, където учи немски език и впоследствие следва философия, педагогика и естетика в Университета. През учебната 1908–1909 продължава да изучава същите специалности в Университета в Берлин, където преподават Вилхелм Вунд, Карл Щумпф и др.

В периода 1909–1914 г. продължава следването си в Лайпциг – изучава философия,  педагогика,  естетика и музикология, с известно прекъсване през 1912 г., когато е учител в Шумен.

Участва в Първата световна война като преводач (1915-1918), след което е поддиректор на Военната библиотека в Русе; известно време живее и в София – като е наемател на Елена Снежина, така се запознава с ярки фигури от българския театрален свят. През 1920–1922 продължава да изучава музикални науки и философия в Университета в Лайпциг, където през март 1923 г. защитава първата българска докторска дисертация по музикални науки – „Върху ритъма и метрума на българската народна песен“, с което става първият български професионален музиколог.

Годините 1922–1924 са романтично обагрени от любовта му с пианистката Матилде Курц от Швейцария, завършила Музикалната консерватория в Лайпциг, асистентка в Консерваторията в Берн, а впоследствие, след брака им през 1924 г. – в продължение на  петдесет години –  клавирен педагог в София. Писмата им от този период говорят и за културния живот в София и в други градове на Европа.

В периода 1923–1932 той е учител в Първа софийска мъжка гимназия, а от 1924 г. е хоноруван преподавател в Държавната музикална академия. През 1927 и 1936 г. Ст. Брашованов е на специализация в Швейцария. В междувоенния период той се движи в средата на българската интелигенция. Посещава – спомня си неговата дъщеря –  „Неповторимата сладкарница „Цар Освободител“ до Руската църква – това за голямо съжаление разрушено уникално гнездо на духовния елит на столицата...“[2], където тя среща най-ярките български писатели от този период, запознава се с Йордан Йовков, с когото баща й общува.

През 1932 г. Ст. Брашованов чрез конкурс става редовен преподавател по история на музиката, музикална педагогика и музикална естетика в Държавната музикална академия, от 1933 г. е извънреден професор там, в периода 1937–1940 г. е директор на ДМА, а от 1939 до 1951 г. е редовен професор.

Кореспонденцията със супругата му илюстрира тежките бомбардировки над България през 1944 г., тревогите на хората, съдбите им. Той неизменно остава на своя пост,  пише при трудни условия и драматични събития книгата си „История на музиката“.

И този интелигентен, родолюбив и трудолюбив човек, вграждащ себе си в духовното израстване на нацията, работещ за развитие на музикалната култура в България, през 1944 г. е задържан в Дирекцията на народната милиция в Софийския затвор, където престоява два месеца. Освободен е като невинен, но през 1945 г. временно е уволнен и впоследствие – възстановен на работа в ДМА. Единият му брат, кмет на Банкя до 1944 г. е „безследно изчезнал“, а другият, завършил архитектура в Мюнхен и известно време помощник-кмет на Русе, споделя съдбата на стотици, отведени в концентрационния лагер в Белене, но оцелял.

През 1947 г. Ст. Брашованов е избран за подпредседател на основания „Съюз на българските композитори, музиколози и концертриращи артисти“ (председател е Любомир Пипков) и за председател на секция  „Музиколози“; през същата година в ДМА е учредена катедра, продължител на която е днешната „История на музиката и етномузикология“.  На следващата година е поканен за член на Художествения съвет на основания тогава Институт за музика с музей към БАН. Продължава преподавателската си дейност в ДМА, студентите го уважават и обичат.

Той е един от основателите на хор „Родна песен“, член-основател на „Съюза на народните хорове в България“, а в периода 1928-1934 и негов  председател; в продължение на 19 години е редактор на сп. „Родна песен“.

Починал е на 16 октомври 1956 г. В София.

Ст. Брашованов е автор на книгата, написана преди 1944 г., „История на музиката“ (1946) – проследяваща развитието на музикалната култура у различни народи; на над 100 студии и статии, публикувани в България и в чужбина. Публикациите му в България разгръщат различни теми и проблеми, свързани с обществото и културата. Творбите му, публикувани в чужбина, говорят за умението му да популяризира зад граница българската музикална култура. Той е автор и на десетки сказки – популярна форма в културния живот от междувоенния период.

През 1982 г. е публикуван сборник с негови студии и статии –„За музиката като социално изкуство“[3]. Те съдържат негови изследвания, свързани с граничната област между музикология и социология. Тук е включена и статията му „Социологични размишления върху народнаа песен, публикувана в сп. „Философски преглед“, г.III, кн. 4., тук са публикувани и наблюденията му върху хоровото изкуство, музикално обучение,  майсторите певци през вековете, за отделни личности и др. – тук се откроява съдбовната му свързаност с музикалното изкуство.

Днес на дома му в София има паметна плоча, а в Русе – алея, наименована „Стоян Брашованов“. Архивът му, в който има още непроучени текстове, се съхранява в ЦДА.

   Людмила Хр. Малинова

 

 

[1] Биографичните данни се базират основно на книгата на неговата дъщеря Лада Брашованова-Станчева  - Проф. д-р Стоян Брашованов. Първият български музиколог. София, 1993 г.

[2] Брашованова-Станчева, Л. Цит. съч., с. 111.

[3] Брашованов, Стоян. За музиката като социално изкуство. Състав. Лада Брашованова. Изд.  „Музика“, София, 1982.



Библиография

Книги

История на музиката. – София : Бълг. книга, 1946. – 320 с.

За музиката като социално изкуство : [Сб. статии, сказки, докл.] / Състав. Лада Брашованова. – София : Музика, 1982. – 248 с. : с ноти.

 

Публикации в периодичния печат

Бетовен на Боян Пенев. – Литературен глас, II, № 76, 1930, с. 3.

Майсторите-певци. – Труд, 1931, № 9–10, с. 572–576.

Музика и църква. Музикалноисторически поглед върху Реформацията. – Българска мисъл, 1931, № 7–8, с. 543–549, 620–625.

Социологични размишления върху народната песен. –  Философски преглед, III, 1931, № 4, с. 326–336.

Народната ни песен като самоцелен учебен материал. – Училищен преглед, ХХХV, 1936, № 5–6, с. 611–617.

Песен-изповед, песен-обет. – Българска реч, ХV, 1940/41, № 1, с. 16–17.

С народна песен към народно единство. – Народна трибуна, ХХV, № 2171, 1943, прилож.

Васил Стоин. – Известия на Института за музика, 2–3, 1955, с. 351–356.

 

За него

Книги

Брашованова-Станчева, Лада. Проф. д-р Стоян Брашованов : Първият български музиколог : [Биография]. – София : [Съюз на учените в България], 1993. – 391 с. : с ил.

            Съдържа и Биографична справка.

[Сто и двайсет ]120 години от рождението на Стоян Брашованов : Сборник статии [от научна конференция, 24 януари 2009, София] / Състав. Кристина Япова, Иванка Влаева; Ред. Елисавета Вълчинова-Чендова и др. – София : Съюз на бълг. композитори, 2010. – 116 с, с ил., факс.

 

Публикации за него в сборници и периодични издания

Брашованов, Стоян. – В: Енциклопедия „България“ : Т. 1–7: Т. 1: А–В. – София, 1978, с. 380.

Баларева, Агапия. Стоян Брашованов и българската музикална култура. – Българско музикознание, 1992, № 4, с. 3–12.

Брашованова-Станчева, Лада. Баща ми Стоян Брашованов : [Спомени]. – Музикални хоризонти, 1993, № 1–2, с. 65–74 ; № 3, с. 62–69.

Маринова, Жана. Проф. д-р Стоян Брашованов – първият български музиколог. – Наука, 1993, № 4, с. 4–6.

Куюмджиева, Полина. Петдесет години от смъртта на Стоян Брашованов – музиколог и музикален педагог. – Музикални хоризонти, 2006, № 9, с. 35–38.

Хърков, Стефан. Българи от ново време: Поглед към началото на новата българска музикална култура. – В: Автори. Течения. Взаимодействия / Науч. ред. Камелия Николова и др. – София, 2016, с. 56–63.

Петрова, Ангелина. Стоян Брашованов и неговата дисертация „За ритмиката и метриката на българската народна песен“ от 1922 – щрих към основите на музикологията у нас. – Академични: пролетни четения, 2017, с. 196–203.