Сотир Янев

Албум

Сотир Янев Дробачки е роден е на 28.10.1891 г. в с. Стоб, Дупнишко, дн. в Кюстендилска област. Баща му Яне Дробачки бил обикновен земеделец и имал петима синове, най-големият сред които е Сотир[1]. Начално образование Сотир Янев получава в родното си село. Продължава в прогимназия в Дупница, след което завършва Средното педагогическо училище в гр. Кюстендил, където учи през 1904–1909 г. Една година работи като учител в дупнишкото село Пороминово. През 1911 г. е приет да учи право в Софийския университет. Следването му на два пъти е прекъсвано от бурните събития през второто десетилетие на ХХ в. – първия път заради избухването на Балканската война през 1912 г., след която една година учи право в Цюрих, Швейцария, но отново прекъсва, този път заради влизането на България в Първата световна война. През 1915 г. Янев завършва Школата за запасни подпоручици и заминава на фронта, за да служи в българската армия. Командир е на взвод от 54-ти пехотен полк на Седма пехотна Рилска дивизия и се сражава с френските войски при Криволак, Гевгели и Завоя на река Черна в Македония. Има награди за участието си във войната: войнишки кръст „За храброст“, орден „За храброст“, IV степен и германски „Железен кръст“. През 1917 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и до края на войната е адютант на полка. Документите, които изготвя като адютант, подписва с псевдонима Поручик Бобошевски.

В книгата си „От Струма до Черна“ (1917) Янев описва как като участник в Първата световна война, преди да погребе убития френски войник Рене, намерил в неговата войнишка чанта писма и снимки на малкия му син и съпругата му. Не ги унищожава, а ги изпраща във Франция, като пише: „Смелост е, че си позволявам да докосна чувствителните пружини на вашата съпружеска тъга...“

След войната Сотир Янев завършва образованието си и се дипломира като юрист (1920). Отначало започва да работи като адвокат в Кюстендил. От 1922 до 1924 г. специализира държавни науки и наказателно право в Берлин, Германия. Като по това време е и кореспондент на редица български вестници от германската столица. След специализацията се завръща в България и от 1924 до 1928 г. работи като адвокат в Дупница, през 1928 г. се установява за постоянно в София.

Още като гимназист Сотир Янев става член на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП, ш.с.). През 1922 г. участва в Международния конгрес за мир в Хага, през 1923 – в  обединителния конгрес на Социалдемократическия интернационал в Хамбург. Съпартиец е с политици като Янко Сакъзов, Кръстю Пастухов, Коста Лулчев, Григор Чешмеджиев, д-р П. Джидров и др. Проявява активност в обединителния процес на партията, завършил през 1932 г. със събирането на социалдемократическите формации в БРСДП (об.) В различни периоди Сотир Янев е близък с различни крила от македонското движение, през есента на 1912 г. е четник в четата на Яне Сандански и завежда архива ѝ. В този период на участие в движението той пише статии, разкази и фейлетони под псевдонима С. Я. Хесенцев.

След войните Сотир Янев се посвещава на обществено-политическия живот. Като юрист, участва в българската делегация при преговорите за подписване на Ньойския договор (1919). Дейността му първоначално е съсредоточена в Дупница и Дупнишко. Бил е общински съветник в града и председател на местното читалище „Напредък“ (1925–1926). От 1925 до 1939 г. е член на Управителния съвет на Съюза на тютюневите кооперации. През 1920 г. е сред основателите на в. „Светлина“ в гр. Дупница, който излиза всяка събота до 16 септември 1944 г. и е сериозен източник на информация за политика, икономика и култура не само от местен мащаб. Янев е кръстник на вестника, а сътрудници в него са проф. Асен Златаров, Кръстю Пастухов и др. През 1924–1926 г. по негова идея в Дупница излиза в. „Народно дело“, който застъпва идеите на широките социалисти. В София редактира в. „Червена трибуна“ (1929–1931), всекидневника на БРСДП в. „Народ“ (през 1932 г.), където печата и свои статии. Сътрудничи във вестниците „Дума“, „Зора“, „Днес“, „Мисъл“, „Литературен глас“ и др., публикува политико-социологически статии в сп. „Философски преглед“.

Сотир Янев е избран за народен представител от гр. Дупница в ХХІІ ОНС (1927–1931). Депутат е и в ХХІІІ ОНС (1931–1934) и ХХV ОНС (1940–1944). След 19-майския преврат от 1934 г. и забраната на политическите партии известно време е председател на Съюза на тютюневите кооперации. Като депутат от Дупнишко, подкрепя тютюнопроизводителите от селата Стоб, Кочериново и Бобошево, търсейки пазари в страната и чужбина. По негов проект е гласуван Законът за тютюна.

В края на 30-те години възгледите на Сотир Янев еволюират от социалдемократически към десни. Разривът между СССР и Германия през 1941 г. постепенно го отвежда до прогермански позиции. След посещение в СССР като водач на парламентарна делегация излиза със статии в печата и с публични сказки, в които разобличава антихуманната същност на болшевизма. В ХХV ОНС той е зам.-председател на парламентарната Комисия по правосъдието и председател на Комисията по външните работи. Като такъв, има отношение към присъединяването на България към Тристранния пакт. С парламентарни делегации Янев пътува в Полша, СССР, Чехословакия и Югославия. През 1938 г. е награден от цар Борис ІІІ с орден за Граждански заслуги.

Онези, които са имали възможност да го слушат, описват Сотир Янев като човек със забележителни ораторски качества. Имал внушителен глас с особен тембър, ясна дикция, говорел, без да бърза, с ударни изречения и подчертани паузи в края им, давайки възможност на слушателите да осмислят чутото. Такъв е бил в публичните си сказки, в речите си от парламентарната трибуна и в адвокатската си практика.

Сотир Янев е адвокат-защитник по нашумелия процес срещу шестдесет сътрудници и членове на нелегалния Централен комитет на БРП през юли 1942 г. В него той защитава Младен Исаев, според чиито думи е назначен за негов служебен защитник по искане на Писателския съюз.[2] Благодарение на отлично проведената защита поетът получава оправдателна присъда. През 1943 г. Янев участва дейно в акцията на Димитър Пешев против депортирането на българските евреи. На 15 април 1943 г. около 9.15 ч. е застрелян пред адвокатската си кантора в София на ул. „Цар Калоян“ № 1 от комунистическите терористи Никола Драганов-Гуджо и Йордан Петров. Осъден е посмъртно от т.нар. Народен съд, за да се конфискува имуществото му и да се оправдаят убийците му, т.нар. Черни ангели.

Библиографията на Сотир Янев включва дванадесет книги и брошури, като извън този списък остават многобройните му статии. Пише и художествена и мемоарна проза. Сред книгите му най-важни са: „От Струма до Черна“ (1917), „Националните проблеми след войната“ (1924, но писана в Берлин през 1923 г.), „Маса и водители в политиката“ (1927), „Основни въпроси на българския социализъм“ (1928), „Светът в преустройство. Поглед върху социализма в Европа“ (1931), „Образът на младото поколение“ (1935), „Политическият човек. Социология на политическите убеждения“ (1936), „Из моя обществен път“ (1938), „Пътят на нацията“ (1939).

В сп. „Философски преглед“ Янев сътрудничи в периода 1930–1933 г., когато тече обединителният процес във формациите на българската социалдемокрация, а самият той е народен представител. Теоретически въпроси на политиката и политическите партии го вълнуват в по-общ и в по-конкретен план. На страниците на списанието той дискутира ролята на политическата пропаганда, на партийната психология, партийната дисциплина и свързани с тях проявления на политико-партийния живот. Тези въпроси са част от голямата тема за „политическия човек“, която го вълнува през 30-те години и на която посвещава важния си труд с това заглавие, привлякъл след промените от 1989 г. вниманието на политолози и философи.

 Веселина Димитрова, Пенка Ватова

Библиография