Найден Шейтанов
Албум
Найден Христов Шейтанов е роден на 18 ноември 1890 г. в гр. Троян. Завършва гимназия в София. Следва история и философия в Лайпцигския и Карловия университет точно в епохата „Модерн“, открива за себе си „Европа на духа“. Защитава докторат в Германия. През 1919–1920 г. учителства в Троян. През 1920 г. се установява в София и започва работа като преподавател по немски език в Първа софийска мъжка гимназия. Възпитаниците му го възприемат като истински европеец заради неговата енциклопедична начетеност и изключителна изисканост в облекло и маниери.[1] Със изявено национално културно самосъзнание, което в тоталитарната епоха бе „преведено“ като националистично-шовинистично, съответно фашизоидно, и като следствие – инкриминиран. Умира в пълна забрава в годините на социализма на 20 февруари 1970 г. Едва в новата епоха започва отново преоткриването на личността и идеите му[2].
Историк и философ на културата, самобитен народопсихолог с оригинални и нестандартни идеи, предизвикващи и до днес нееднозначни коментари. Критическата му мисъл, обвързана с дълбокото му родолюбие (неслучайно наречен от Кирил Кръстев „най-българогласният български автор“), все още не е напълно преоткрита. Не е признато първенството на идеята му за Ново българско възраждане на основата на „балкано-българския титанизъм“, разбиран като хуманизъм. Все още не е осмислена връзката между патриотизма и космополитизма му (изразим в мечтата му за всечовечност).
Големите му теми са тракийският орфизъм и богомилското учение и техният принос за развитието на европейската култура и мисъл (за него Платон е орфик, а трубадурският култ към Прекрасната дама, развит по същото време, когато в Прованс се разпространяват катарството и албигойството, отглася богомилското равенство между мъжа и жената). Както се изразява Ерика Лазарова, макар и утопична, рамката, в която Шейтанов поставя българското начало, е наистина „чутовно-титанична“, плод на синтеза на „тракийската, критско-микенската, йонийската, далекоазиатската, римската, византийската духовни опитности“[3].
Познавач и тълкувател на българския фолклор и митологичната му основа, на българската ономастика и етнография в опит да бъдат осветени дълбините и хуманизмът на българския светоглед („вселеноглед“). Затова и капиталният му труд, или заветната му книга, се нарича „Великобългарски светоглед“ (1940), основана на наблюдения върху културната, политическата и стопанската история, философията на културата и философията на историята, народопсихологията и сексологията. Той е първият, оценил потенциала на българския еротичен фолклор в същата народоведска и народопсихологична посока и развил оригиналните си идеи за „български сексопантеизъм“ и „сексократическа философия“. Първи изследовател на ромския език и етнос (което действително го вади от списъците на привържениците на фашизма).
Драмата му „Цървулиада“ (1923) се причислява към опитите на българския авангардизъм за драма в естетиката на дадизма[4].
Активен сътрудник на периодичния печат преди 1944 г. – един от кръга на сп. „Златорог“, публикува активно във „Философски преглед“, „Българска реч“, „Философия и социология“, във в. „Хемус“ (Троян), „Литературен глас“, „Изгрев“ и др.
Във „Философски преглед“ са отпечатани няколко статии на Шейтанов. Едната, „Духът на отрицание у българина“ (V, 1933, 2, с. 128–141) пряко кореспондира с концепцията на Петър Мутафчиев в статията му „Поп Богомил и св. Иван Рилски. Духът на отрицанието в нашата история“ (1932), но с желание да бъде аргументирана многостранно – не само с примери от историята, но и с примери от психологията, географията, етнологията, фолклора, литературата, философията, изграждащи на пръв поглед еклектична „плетка“.
В твърдението му, че има едно сигурно място, където властва не духът на отрицанието, а жизнеутвърждаващият дух на българина – запазен в сексуалната му философия, – списанието очевидно провижда нова предизвикателна дискусионна тема, публикувайки четири статии на автора с подобно съдържание. Редакторите му не грешат.
Светът на идеите на Шейтанов в началото и днес изглежда изненадващо: но който навлезе дълбоко в тях, той веднага ще се съгласи с определението на Ерика Лазарова: „един от най-оригиналните и нестандартни български културфилософи и народопсихолози“[5].
Светлана Стойчева
[1] Един забравен велик българин, преоткрит за нас от проф. Ерика Лазарова: непознатият Найден Шейтанов – интервю на Огнян Стамболиев с Ерика Лазарова: https://lira.bg/archives/158469
[2] Най-пълното и най-обективно изследване на идеите на Найден Шейтанов предлагат книгата на Ерика Лазарова „Ученият срещу политика д-р Найден Шейтанов“ („Захарий Стоянов“, 2005) и предговорът към тома с избрани негови произведения „Балкано-българският титанизъм“ („Захарий Стоянов“, 2006) под нейно съставителство.
[3] Лазарова, Е. Предговор към „Ученият срещу политика д-р Найден Шейтанов“. София: „Захарий Стоянов“, 2005, с. 24.
[4] Атанасова, Цв. Найден Шейтанов. Речник на Българската литература след Освобождението. Институт за литература към БАН: http://dictionarylit-bg.eu/Найден-Христов-Шейтанов#biblio
[5] Лазарова, Е. Предговор към…, с. 5.
Библиография
Книги
Полша и Тилзитският договор : Ист. издирване. – София, 1922. – 96 с.
Цървулиада : В 3 д. – Плевен, 1923. – 50 с.
Култ на тялото : Борба за нова култура и нов мироглед. – София, 1928. – 48 с.
Любов, Вселеноглед, Начало / Найден Христов Шейтанов, Мария Шейтанова. – София, [1931]. – 58 с.
Любов, Вселеноглед, Човек / Найден Христов Шейтанов, Мария Шейтанова. – София, [1933]. – 97 с.
Великобългарски светоглед. – София : библ. Родна мисъл, 1940. – 243 с.
Великобългарска младеж : Проблем, организиране, насоки / Найден Христов Шейтанов, Найден Памукчиев. – София : Т. Ф. Чипев, 1941. – 207 с.
Балкано-българският титанизъм / Състав., [предг.] Ерика Лазарова. – София : Захарий Стоянов, 2006. – 606 с.
Публикации в периодичния печат
Самодива : [Статия]. – Златорог, V, 1924, № 5, с. 102-109.
Човекът : [Статия]. – Златорог, V, 1924, № 8-9, с. 395-401.
Цар долар : [Разказ]. – Златорог, VIII, 1927, № 5-6, с. 204-210.
Дядо Славейковото смехотворство. – Българска реч, IV, 1929/30, № 8-9, с. 276-278.
Аскетизмът у Ботева. – Българска реч, V, 1930/31, № 4-5, с. 147-148.
Горо ле, горо зелена : [Очерк]. – Български турист, XXIII, 1931, № 6, с. 82.
Двойствена съдба : [Стихотворение за Ем. Попдимитров]. – В: Емануил Попдимитров : По случай 25-год. лит. дейност : 1906-1931. – София, 1931, с. 92.
Сексуалната философия на българина. – Философски преглед, IV, 1932, № 3, с. 241–256.
Духът на отрицание у българина. – Философски преглед, V, 1933, №. 2, с. 128-141
Нова идейност. – Литературен глас, V, № 187, 1933, с. 1-2.
Еротични космогонии на Балкана. – Философски преглед, VI, 1934, №. 3-4, с. 300–312
Културната съдба на България. – Литературен час, II, № 4, 1935, с. 1.
„Народни любовни песни“. Избрал Д. Осинин : [Рец.]. – Литературен час, II, № 21, 1935, с. 3.
Увод в българскатa сексология. – Философски преглед, VII, 1935, №. 5, с. 428–441.
Неонационализъм : [Статия]. – Литературен час, II, № 26, 1936, с. 3.
Сексокрация. – Философски преглед, VIII, 1936, № 2, с. 149–161.
Сексокрация : [Статия]. – Литературен час, II, № 30, 1936, с. 1, 3.
Предосвободително или цялостно Възраждание? – Философски преглед, IХ, 1937, № 2, с. 183-191.
Георги Томалевски. Сигнали. Есета : [Отзив]. – Просветно единство (София), VII, № 9, 1940/41, с. 1.
Афоризми и приумици. – Нашенец, I, № 28, 1941, с. 14.
Халюцинации : [Разказ]. – В: Стоев, Георги П. Писатели от Троян : Антология. – София, 1942, с. 43–48.
„Писатели от Троян“ от Г. Стоев : [Рец.]. – Литературен глас, XIV, № 551, 1942, с. 6.
Проф. Михаил Арнаудов за Г. С. Раковски : [Рец.]. – Литературен глас, XV, № 577, 1943, с. 5.
Българският светоглед : Бълг. нац. идея между двете световни войни. – Зора, № 39, 25 окт. 1994, с. 10)
Българският светоглед : Нац. идеология трябва да обхване духа на времето и народностните ни завети. – Ние : Месечно списание за политика, история и култура, 2000, № 9, с. 17.
Българското преображение. – Ние : Месечно списание за политика, история и култура, 2001, № 9, с. 15.
Публикации за него
Книги
Лазарова, Ерика. Ученият срещу политика д-р Найден Шейтанов. – София : Захарий Стоянов ; Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2005. – 583 с., 4 л. : ил., факс.
Дончева, Цвета. Онтология на любовта – Василий Розанов, Найден Шейтанов : дисертация за присъждане на образователна и научна степен "доктор", професионално направление Философия, код 2.3. – София : Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2013. –166 с.
Публикации в периодичния печат
Младенов, Стефан. „Царвулиада“ от Н. Шейтанов : [Крит. очерк]. – Полет, I, № 24, 1924, с. 6.
Драганов, Т. „Любов“ от д-р Н. Шейтанов : [Рец.]. – Тунджа, XV, № 659, 1933, с. 2.
Кръстев, Кирил. „Любов“, ч. 2: „Човек“ : [Рец.]. – Литературен глас, V, № 190, 1933, с. 5.
М. Български есеисти. – Свободна реч, № 3017, 1934, с. 3.
„Великобългарски светоглед“ от д-р Найден Шейтанов : [Рекламна рец.]. – Днес, I, № 6, 1940, с. 3.
Кръстев, Кирил. „Великобългарски светоглед“ от д-р Найден Шейтанов : [Отзив]. – Просветно единство (София), VII, № 35, 1940/41, с. 3.
Стоев, Георги. Найден Шейтанов : [Биогр. бел.]. – В: Стоев, Георги. Писатели от Троян : Антология. – София, 1942, с. 41.
Орманджиев, Иван. Д-р Н. Шейтанов и Н. Папукчиев. Великобългарска младеж : [Рец.]. – Просветно единство (София), VII, № 35, 1940/41, с. 10.
Атанасова, Цветанка. Шейтанов, Найден. – В: Речник по нова българската литература 1878–1992. – София, 1994, с. 415.
Иванова, Даниела. Българинът – „пъстър Змей и млад Стоян“ : Размисли върху „Великобългарския светоглед“ на Найден Шейтанов и текста на една стара народна песен. – Литературен форум, № 36, 6-12 ноем. 1996, с. 6.
Ичевска, Татяна. Две(те) български космогонии [на Георги Раковски и Найден Шейтанов]. – Научни трудове - Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Филология, 39, 1, 2001, с. 207–217.
Радева, Виолета. Непознатият д-р Найден Шейтанов [1890–1970]. – Демокрация, № 269, 16 ноем. 2001, с. 15.
Лазарова, Ерика. Найден Шейтанов или културоптимизмът като вяра в българската същност. – Философия, 2002, № 5–6, с. 19–28.
Лазарова, Ерика. Инкриминираният Найден Шейтанов. – Европа 2001, 2003, № 3, с. 15–16.
Лазарова, Ерика. Найден Шейтанов - сексология и сексуални символи [и българската народопсихология]. – Философия, 2003, № 3, с. 40–50.
Лазарова, Ерика. Найден Шейтанов и балкано-българският титанизъм: между културоптимизма и историческото митотворчество. – Везни, 2003, № 6–7, 2003, с. 13–22 ; № 8, с. 26–37.
Лазарова, Ерика. Найден Шейтанов между Фройд и Дионисий или науката и демитологизираният секс. – Социологически проблеми, 2003, № 3–4, с. 274–287.
Лазарова, Ерика. Найден Шейтанов: пътят на българското културно мисионерство. – Философски форум, 2003, № 11, с. 182–203.
Рангочев, Константин. Еротични космогонии на Балканите II - 70 години по-късно : [Опит за продължение на изследванията на Н. Шейтанов върху т. нар. сексуален фолклор на българина]. – Годишник на Асоциация „Онгъл“, 4, 2004, с. 119–123.
Лазарова, Ерика. Найден Шейтанов: пътят на българското културно мисионерство. – Ново време, 2008, № 7–8, с. 131–156.
Стамболиев, Огнян. Найден Шейтанов – един познат и непознат българин : С изследователката на творчеството на Найден Шейтанов - д-р Ерика Лазарова, разговаря Огнян Стамболиев по повод първото издание на негови трудове. – Ново време, 2008, № 3, с. 158-163.
Танева, Мария. Ерос и етнос у Найден Шейтанов : Из митовете на народопсихологическата есеистика. – Литературен вестник, № 1, 19–25 ян. 2011, с. 6–7.
Дончева, Цвета. Благото тайнство. Онтология и ортология на любовта. – Философски алтернативи, 2013, № 3, с. 65–73.