Найден Чакъров

Албум

Роден е в Троян на 30.09.1907 г., умира в София на 30.10.1990 г.

Семейната среда формира у Найден Чакъров уважение към труда и просветата. Бащата – Георги Чакъров, е занаятчия с широки търговски контакти, но и активен член на читалището. Майката – Дона Михова, е природно интелигентна жена и близка довереница на сина си. Дядото е опълченец, който никога не губи свободолюбивия си дух и интереса към книги и учебници. Сестрата, Иванка, е учителка в Троян.

Найден Чакъров завършва прогимназия в Троян, където професионалната отдаденост и обаянието на учителите формират у него уважение и интерес към работата на педагога. Въздържателното дружество, в което членува, развива любопитство към възпитанието, ценностите и социално-педагогическата дейност. Средното си образование Н. Чакъров получава в Трета мъжка гимназия в София. Проявява подчертан интерес към естествените науки, но към философската пропедевтика изпитва истинско влечение, разпалвано от учителя му по логика. В Софийския университет най-напред записва химия – избор, насърчаван от баща му, но впоследствие социално-хуманитаристките му наклонности надделяват, особено след като е слушал лекции на проф. Сп. Казанджиев, проф. Д. Кацаров и проф. В. Ганев. Решението да се посвети на обществените науки (и по-специално на педагогиката) идва вследствие на убеждението, че благоденствието на обществото зависи в най-голяма степен от доброто образование. В периода 1926–1930 г. Н. Чакъров следва педагогика. Силно влияние върху него оказва проф. Д. Кацаров – преподавател с широки познания и огромно обаяние. Особено изявен е интересът на Н. Чакъров към научните постановки на Д. Кацаров за детството, педагогическите принципи на любовта, свободата и опита, хуманизацията на образованието, педоцентризма, заместващ схолацентризма, и свободното възпитание. Сред университетските преподаватели с голям принос за формирането на Н. Чакъров като педагог са и проф. Хр. Негенцов, проф. М. Герасков, проф. П. Цонев, а за разгръщане на философската му култура важна роля играят проф. Ив. Георгов, проф. Д. Михалчев, проф. Сп. Казанджиев. Членува в Студентското педагогическо дружество, а през 1928 г. е избран за негов председател. Състудентите му го запомнят с неговата любознателност и активност, с привързаността му към плурализма. Дневниците на Н. Чакъров запечатват образа на млад човек с неспокоен дух, подвижна и критична мисъл, нравствена самовзискателност, толерантност към чуждото мнение и преди всичко – мечтател, който гради във въображението си едно по-добро училище. Практиката в Стажантския институт протича при все същото жадно трупане на опит, стремеж към самоусъвършенстване и критическо осмисляне на наблюденията. Бюрокрацията в училищната машина повдига у него тревожни въпроси и сериозен размисъл за действителната обществена полза, която той самият би могъл да допринесе като бъдещ учител.

Благодарение на отличния успех и на препоръка, написана от проф. Д. Кацаров, Министерството на просвещението командирова Н. Чакъров в Женева на лятна школа, организирана от Обществото на народите, и на  летен педагогически курс при Института „Жан-Жак Русо“. Първият форум популяризира идеите на Обществото на народите за сътрудничество, мир, разбирателство и по-добър живот на децата, а вторият дава възможност за личен контакт с бележити представители на европейската педагогика и психология като: Е. Клапаред, Ж. Пиаже, П. Бове, Ш. Бодуен и др. За първи път Н. Чакъров вижда лаборатория по професионално ориентиране и по експериментална психология.

През есента на 1931 г. става учител в Харманлийското педагогическо училище, а следващата година – в Шуменското педагогическо училище.  Работата го среща с остарели принципи на обучение, които будят у него дълбоко разочарование. В дневника си той отбелязва: „Нашето педагогическо училище втълпява, а не развива“. В периода 1935–1940 г. е учител-патрон в Стажантския институт в София, където чете лекции по методика на философската пропедевтика. Динамичната среда на амбициозни и мислещи хора стимулира Н. Чакъров за изследователска работа в сферата на дидактиката. По време на специализацията си в Германия от 1940 до 1942 г. създава първата си монография – „Учебният процес“, и защитава докторат при проф. П. Петерсен. Тук се запознава в детайли с т. нар. „Йена-план“ – новаторска образователна система, която е принципно различна от класическата система на Я. А. Коменски и от хербартианската педагогика. Н. Чакъров описва обучението според Йена-план като „възпитателно общество“, „жизнен кръг с образователни и възпитателни задачи“, „жизнено-общностно училище“, където се работи по групи, залага се на задружния живот и взаимното обучение. За Н. Чакъров това е пример за истински реформирано училище. Съпоставяйки този германски опит с българското училище, младият учен стига до убеждението, че у нас е наложително да се предприеме радикално образователно обновление. В Мюнхен слуша лекции при проф. Г. Кершенщайнер, разработил идеята за трудовото училище. Изучава и въпроси на философската пропедевтика.

На 1 октомври 1943 г. постъпва на работа в Софийския университет след издържан конкурс за асистент. Води курсове по история на педагогиката, история на образованието и педагогическата мисъл в България, сравнителна педагогика и училищно законодателство. Води и множество спецкурсове. Енергичен, отдаден на работата си, ерудиран, със завладяващо слово – такъв го помнят неговите студенти. Във Факултета по педагогика заема ръководни длъжности – ръководител на Катедра, декан; в Министерството на народната просвета е ръководител на отдел „Университетско и икономическо образование“.

След 9.IX.1944 г. – в годините на сталинска стагнация, Н. Чакъров започва да изглежда в очите на правоверните партийци политически неблагонадежден заради близо двегодишната си специализация в Германия във времето на Третия райх. Чистката сред преподавателите, враждебността и идеологическото дебнене разяждат академизма и поставят на преден план лоялността към комунистическата власт. Наложително става т. нар. „мирогледно преустройство“, задължаващо оцелелите кадри да преминат през марксистко-ленинската школа за преподаватели към Централния комитет на комунистическата партия, организирана от С. Гановски, Р. Янчев, Ас. Киселинчев и други съветски възпитаници. Диалектическият и историческият материализъм става „научен“ афиш. Педагогическите специалности са предмет на специално идеологическо „обгрижване“, защото от тях зависи какъв светоглед ще се формира у младите поколения. Н. Чакъров е принуден да се съобразява с налагания канон, но вътрешните му несъгласия растат. През 1952 г. той записва в дневника си: „Навлезли сме във фаза на догматизиране на марксизма-ленинизма“; „По всеки идеологически въпрос ученият трябва да се съобразява с официалните документи и постановките на Маркс – Енгелс – Ленин – Сталин“; „С един цитат от официалните документи или съчиненията на класиците човек може да обори всяко противоречащо му изказване“ и мн. др. Макар че първоначално Н. Чакъров посреща новата власт с надеждата за смислени социални преобразования, скоро осъзнава заблудите си и преживява дълбоко разочарование. Много от научните му замисли се оказват неосъществими в унифицираната научна среда. Разработки, започнати по време на специализацията в Германия, остават недовършени, блянът за българско училище от типа на Йена-план угасва. На дневен ред идват педагогическите учения на Н. Крупска и А. С. Макаренко.

Въпреки идеологическия диктат Н. Чакъров успява да осъществи голяма част от научните си замисли. Автор е на над петдесет монографии, учебници и помагала, на стотици студии и статии. Разработките му са от сферата на историята на педагогиката и българското образование, училищното законодателство, сравнителната педагогика, методологията на педагогиката, дидактиката, педагогическата социология и др. Траен интерес предизвикват неговите монографии „Хуманизъм и възпитание“ (1963), „Педагогика и диалектика“ (1966), „Педагогиката като наука“ (1971), „Педагогическо взаимодействие“ (1980), „История на образованието и педагогическата мисъл в България“ (1975, 1982). Трудовете му носят знака на неконвенционалното мислене, научната задълбоченост, високата ерудиция в различни полета на знанието и способността за провокиране на дискусионни обсъждания.

Найден Чакъров инициира съставянето на сборника „Буржоазни педагогически възгледи у нас до 1944 г.“, излязъл от печат през 1964 г. Книгата има двойно идеологическо поданство – от една страна, тя е написана от критически позиции, съобразени с марксистко-ленинската методология; от друга страна обаче, критикувайки „буржоазните възгледи“, тя представя доказали валидността си педагогически идеи и експериментаторски подходи, които разкриват динамиката в мисленето за образованието и ценността на негово обновяване. Така българската социалистическа аудитория има възможност да се запознае с историческата роля на хербартианството и с модерните идеи на дидактическото художество, социалната педагогика, трудовото възпитание, свободното възпитание. В последна сметка сборникът дава възможност за съпоставяне на социалистическата педагогика с теоретичен и практически опит отвъд желязната завеса, макар и снабден с негативния ореол на „буржоазна наука“. Подобна роля играе и съставената от Н. Чакъров „Христоматия по история на образованието и педагогическата мисъл в България до появата на марксическата педагогическа мисъл у нас“ (1963), както и „Съвременната буржоазна идеология и възпитанието: мирогледни въпроси“ (1969).

Научната дейност на Н. Чакъров е тясно свързана и с Института по педагогика при БАН. Той членува в различни други обществени организации, дружества, научни съвети. Личност с размах, енергия и инициативност – далеч от представата за кабинетен учен интроверт, Н. Чакъров принадлежи на плеядата учени с изключителен принос за развитието на педагогиката и образователното дело в България.

Днес Музеят на народните художествени занаяти и приложни изкуства в Троян – родния град на Н. Чакъров, възкресява делото на  заслужилия наш педагог. Рубрика „Градска памет“ в сайта на Музея съдържа отдел „Личности“, където са представени професионалният път и забележителният педагогически принос на Н. Чакъров: https://troyan-museum.com/prof-nayden-chakarov/

Използвана литература

Бойчева, Вера. Найден Чакъров. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2000.

Димитров, Л. Бележит педагог. – АзБуки, № 42, 2007.                                                                   

Огняна Георгиева-Тенева

Библиография