Михаил Герасков

Албум

Михаил Герасков Първанов е роден в Берковица на 04.10.1874 г., умира в София на  14.12.1957 г.

Бащата – Гераско Първанов, се преселва в Берковица от родното си село Балювица. Майката –  Мария Игнатова, е от уважаван берковски род. Семейството има седем деца. Като ученик в първоначалното и в трикласното училище в Берковица М. Герасков проявява силен интерес към приказките, рисуването и френския език, а уредите по физика и картите по география разпалват желанието му да опознава  природата. На 13-годишна възраст чете историята на българите от К. Иречек. Вниманието към миналото не отслабва никога и по-късно се проявява в историзиращия подход в изследователската му работа. Сръбско-българската война от 1885 г. и бедността правят обучението на М. Герасков в този период неритмично. Щастлива случайност помага на юношата: през учебната 1888–1889 г. в Лом се открива Педагогическо училище за подготовка на начални учители, а просветното ведомство отпуска стипендии. След успешно положен изпит М. Герасков се записва в Ломското педагогическо училище като стипендиант. Наред с педагогическите предмети той изучава и общообразователни, като вниманието му към хуманитарното познание и художествената литература, от една страна, и към точните науки – от друга, е еднакво силно изявено. Дипломата от това училище е отлична.

В периода 1891–1906 г. М. Герасков е начален учител в различни краища на България, но преподава и на по-големи ученици френски език, български език, история, физика и химия. Ограмотява и възрастни хора. Част от преместванията му са административно наложени заради свободомислието и критическата гражданска позиция на М. Герасков. При управлението на Ст. Стамболов е обявен за политически неблагонадежден учител и е подложен на специално полицейско наблюдение по повод на изразени несъгласия със Закона за народното просвещение. Активно участва в профсъюзното движение на учителите и в социалните борби.

В края на 90-те години на XIX в. започва да сътрудничи на различни педагогически списания. По това време е избран за член на Висшия учебен съвет. След успешно издържан изпит става околийски инспектор в София, а сетне в Самоковската и в Ихтиманската околия. В периода 1900–1903 г. е председател на Българския учителски съюз и редактор на неговия орган в. „Съзнание“. След поредни пререкания с образователни администратори е изпратен от София в Берковска околия, където работи като инспектор. След кратко пребиваване в Софийския университет като слушател по филология заминава да следва в Швейцария със средства, получени като хонорар за  създадени от него читанки.

В периода 1906–1912 г. М. Герасков учи философия и педагогия в Цюрих. Енциклопедичните му интереси, проявявани още в детството, го карат да се занимава и с политическа икономия, история, анатомия, антропология, психопатология, немска литература и др. Интелектуалната среда на водещи специалисти по психология, педагогика и социология разширява кръгозора на М. Герасков. Особено силно е влиянието върху него от Х. Спенсър – преди всичко по отношение на еволюционната теория и позитивистичната философия. Докторската дисертация на М. Герасков, защитена през 1911 г., е на тема „Нравствено възпитание според Х. Спенсър с оглед на неговата морална философия и еволюционна теория“. Осезаемо е и влиянието от швейцарския педагог Й. Х. Песталоци по отношение на образованието на широките маси. М. Герасков изучава внимателно и научното творчество на В. Вунд.

От 1912 г. в продължение на едно десетилетие М. Герасков е учител в софийското с. Мирково и във Враца. Широките му познания в различни научни области и високият му педагогически ценз позволяват да преподава философска пропедевтика, немски език и други предмети, както и да заема длъжността директор. През 1921 г. започва работа в новооткрития Учителски институт за подготовка на прогимназиални учители, а през 1922 г. става негов директор.

От 1923 г. М. Герасков е преподавател в Софийския университет като частен хоноруван доцент по дидактика и методика. От 1924 г. е редовен доцент, а от 1927 г. до пенсионирането си през 1940 г. е редовен професор в същата катедра. М. Герасков води курсове по дидактика, методика, гимназиална дидактика, спорни въпроси в дидактиката, история на дидактиката, педагогическа психология, социална психология с оглед на педагогиката, методика на философската пропедевтика, психология и обучение на деца с ненормално развитие. Изнася лекции и в Стажантския институт. Педагогическото познание, което представя пред студентите и учителите, е обвързано с идеите на реформаторската педагогика, стимулираща осъзнатото и мотивирано участие в образователния процес, индивидуалните творчески сили на ученика, свободата във възпитанието и личностните изяви – в противовес на принудата и репродуктивното мислене, които тогава са широко разпространени у нас. М. Герасков има големи заслуги за развитието на дидактиката и методиката на отделните учебни предмети като университетски дисциплини. Колегите му и съвременните изследователи го характеризират като учен с широк хоризонт и трезв поглед, а някогашните му студенти проф. Г. Хрусанов, проф. Ж. Атанасов, проф. Н. Чакъров изтъкват неговата ерудиция и умението му да владее аудиторията, като я спечелва с непринуденост, добронамереност и отдаденост на работата. Последната си лекция като преподавател М. Герасков изнася на 3.XII.1940 г. Темата – „Личност и образование“ – е емблематична, защото дълги години е била изследователски фокус както на самия М. Герасков, така и на интелектуалния кръг около сп. „Философски преглед“. В годините, когато държавата използва всички свои инструменти, за да наложи ценностите на нацията, вземайки предвид идейните течения на междувоенния социокултурен контекст, знакови фигури на нашата хуманитарна мисъл, в това число и М. Герасков, разработват идеята за ценността на личността и нейното свободно развитие.

М. Герасков издава 12 монографии, 7 студии, 15 учебника и методически ръководства, стотици статии и научни рецензии. Ранните му разработки го представят като „строител на съвременна България“ – те обосновават обществената нужда от добро образование и разкриват ролята на активната личност за модерно организиране на учебното дело. Научният принос на М. Герасков е преди всичко в сферата на дидактиката. Особено ценни са неговите изследвания на психофизичните особености на подрастващите, развитието на критичното им мислене, учебните им наклонности във връзка с психологическия тип, самодейността, ролята на учителя за формиране на личността на ученика. Друг кръг разработвани въпроси се отнася до умственото развитие в светлината на медицината и психологията. „Естетиката и детето“ проучва създаването на естетически вкус. Многократно е преиздавана книгата „Методика за първоначалното и прогимназиално образование“. Трудовете по теория на възпитанието носят отчетливия знак на реформаторската педагогика. Те застъпват идеята за всестранно и свободно развитие на личността – на ученика и на учителя. „Педагогическа психология“ е първото цялостно изследване на психичните процеси в перспективата на обучението.

След 9.IX.1944 г. в управлението на учебното дело у нас настъпват резки промени. М. Герасков е поканен на конференция, която трябва да планира реформите на новата власт. Възрастният педагог, проявявал характер при много политически управления, включително тези  на Ст. Стамболов и Ал. Стамболийски, доказвал неотстъпчивостта си при не един министър на просвещението – Д. Вачов, Т. Иванчов, Ст. Омарчевски, не се огъва и пред управлението на т.нар. Отечествен фронт. В разрез с общото одобрение на набелязаната реорганизация М. Герасков настоява да се съхрани опит, който е доказал положителния си ефект. Не се съгласява и с предложението гимназиалното обучение да бъде намалено с повече от една година. Заради непокорството пред новата власт някои от книгите на М. Герасков се оказват забранени. В „Списъци за забранена литература“ (1952) и „Първи списък на фашистка, упадъчна, религиозна, опортюнистична, реакционна и малоценна литература, издадена в периода от 1944 до 1951 г., подлежаща на изземване“, са посочени три книги на М. Герасков: „Педагогическа психология“ (1945 г.), „Социално-психологически проблеми в общественото подпомагане“ (1946 г.) и „Педагогика, или теория на възпитанието“ (1947). Сектантският идеологически прочит на трудовете на М. Герасков не позволява издаването на ценни негови разработки, останали в ръкопис.

Днес името на М. Герасков е изчистено от идеологическата стигма, а оценката за работата му на учен и преподавател е изключително висока. Заслугите на големия учен са много: той популяризира у нас и адаптира към българската образователна среда модерни педагогически концепции, аргументира необходимостта от ограмотяване на широките слоеве на обществото, допринася за утвърждаването на педагогиката като самостоятелна наука и за практическото превръщане на образованието в национален капитал с решаващо значение за духовното израстване и стопанското развитие.

Използвана литература

Герасков, Михаил. Поглед към един достойно изживян живот. Автобиография. София: СУ „Св. Климент Охридски“, 2016.

Илиева, Марияна. Михаил Герасков (1974–1957) – модерният педагог. София: Силует ЕООД, 2014.

Бойчева, В. Проф. Михаил Герасков – живот и дело. – В: Национална научна сесия педагогически приноси в памет на проф. Михаил Герасков (1874–1957). В. Търново, 2005, с. 7–19.

Цонева, Пенка. Изграждане на новите следосвобожденски структури за училищно управление в Княжество България. – В: Национална научна сесия педагогически приноси в памет на проф. Михаил Герасков (1874–1957). Велико Търново, 2005, с. 159–165.

                                                                     Огняна Георгиева-Тенева

Библиография