„ Всяка песен е възклик на душа, политнала по друга“.

Стоян Брашованов

Стоян БрашовановСтоян Брашованов

Михаил Герасков

Албум

Михаил Герасков

Михаил Герасков Първанов е роден в Берковица на 04.10.1874 г., умира в София на  14.12.1957 г.

Бащата – Гераско Първанов, се преселва в Берковица от родното си село Балювица. Майката –  Мария Игнатова, е от уважаван берковски род. Семейството има седем деца. Като ученик в първоначалното и в трикласното училище в Берковица М. Герасков проявява силен интерес към приказките, рисуването и френския език, а уредите по физика и картите по география разпалват желанието му да опознава  природата. На 13-годишна възраст чете историята на българите от К. Иречек. Вниманието към миналото не отслабва никога и по-късно се проявява в историзиращия подход в изследователската му работа. Сръбско-българската война от 1885 г. и бедността правят обучението на М. Герасков в този период неритмично. Щастлива случайност помага на юношата: през учебната 1888–1889 г. в Лом се открива Педагогическо училище за подготовка на начални учители, а просветното ведомство отпуска стипендии. След успешно положен изпит М. Герасков се записва в Ломското педагогическо училище като стипендиант. Наред с педагогическите предмети той изучава и общообразователни, като вниманието му към хуманитарното познание и художествената литература, от една страна, и към точните науки – от друга, е еднакво силно изявено. Дипломата от това училище е отлична.

В периода 1891–1906 г. М. Герасков е начален учител в различни краища на България, но преподава и на по-големи ученици френски език, български език, история, физика и химия. Ограмотява и възрастни хора. Част от преместванията му са административно наложени заради свободомислието и критическата гражданска позиция на М. Герасков. При управлението на Ст. Стамболов е обявен за политически неблагонадежден учител и е подложен на специално полицейско наблюдение по повод на изразени несъгласия със Закона за народното просвещение. Активно участва в профсъюзното движение на учителите и в социалните борби.

В края на 90-те години на XIX в. започва да сътрудничи на различни педагогически списания. По това време е избран за член на Висшия учебен съвет. След успешно издържан изпит става околийски инспектор в София, а сетне в Самоковската и в Ихтиманската околия. В периода 1900–1903 г. е председател на Българския учителски съюз и редактор на неговия орган в. „Съзнание“. След поредни пререкания с образователни администратори е изпратен от София в Берковска околия, където работи като инспектор. След кратко пребиваване в Софийския университет като слушател по филология заминава да следва в Швейцария със средства, получени като хонорар за  създадени от него читанки.

В периода 1906–1912 г. М. Герасков учи философия и педагогия в Цюрих. Енциклопедичните му интереси, проявявани още в детството, го карат да се занимава и с политическа икономия, история, анатомия, антропология, психопатология, немска литература и др. Интелектуалната среда на водещи специалисти по психология, педагогика и социология разширява кръгозора на М. Герасков. Особено силно е влиянието върху него от Х. Спенсър – преди всичко по отношение на еволюционната теория и позитивистичната философия. Докторската дисертация на М. Герасков, защитена през 1911 г., е на тема „Нравствено възпитание според Х. Спенсър с оглед на неговата морална философия и еволюционна теория“. Осезаемо е и влиянието от швейцарския педагог Й. Х. Песталоци по отношение на образованието на широките маси. М. Герасков изучава внимателно и научното творчество на В. Вунд.

От 1912 г. в продължение на едно десетилетие М. Герасков е учител в софийското с. Мирково и във Враца. Широките му познания в различни научни области и високият му педагогически ценз позволяват да преподава философска пропедевтика, немски език и други предмети, както и да заема длъжността директор. През 1921 г. започва работа в новооткрития Учителски институт за подготовка на прогимназиални учители, а през 1922 г. става негов директор.

От 1923 г. М. Герасков е преподавател в Софийския университет като частен хоноруван доцент по дидактика и методика. От 1924 г. е редовен доцент, а от 1927 г. до пенсионирането си през 1940 г. е редовен професор в същата катедра. М. Герасков води курсове по дидактика, методика, гимназиална дидактика, спорни въпроси в дидактиката, история на дидактиката, педагогическа психология, социална психология с оглед на педагогиката, методика на философската пропедевтика, психология и обучение на деца с ненормално развитие. Изнася лекции и в Стажантския институт. Педагогическото познание, което представя пред студентите и учителите, е обвързано с идеите на реформаторската педагогика, стимулираща осъзнатото и мотивирано участие в образователния процес, индивидуалните творчески сили на ученика, свободата във възпитанието и личностните изяви – в противовес на принудата и репродуктивното мислене, които тогава са широко разпространени у нас. М. Герасков има големи заслуги за развитието на дидактиката и методиката на отделните учебни предмети като университетски дисциплини. Колегите му и съвременните изследователи го характеризират като учен с широк хоризонт и трезв поглед, а някогашните му студенти проф. Г. Хрусанов, проф. Ж. Атанасов, проф. Н. Чакъров изтъкват неговата ерудиция и умението му да владее аудиторията, като я спечелва с непринуденост, добронамереност и отдаденост на работата. Последната си лекция като преподавател М. Герасков изнася на 3.XII.1940 г. Темата – „Личност и образование“ – е емблематична, защото дълги години е била изследователски фокус както на самия М. Герасков, така и на интелектуалния кръг около сп. „Философски преглед“. В годините, когато държавата използва всички свои инструменти, за да наложи ценностите на нацията, вземайки предвид идейните течения на междувоенния социокултурен контекст, знакови фигури на нашата хуманитарна мисъл, в това число и М. Герасков, разработват идеята за ценността на личността и нейното свободно развитие.

М. Герасков издава 12 монографии, 7 студии, 15 учебника и методически ръководства, стотици статии и научни рецензии. Ранните му разработки го представят като „строител на съвременна България“ – те обосновават обществената нужда от добро образование и разкриват ролята на активната личност за модерно организиране на учебното дело. Научният принос на М. Герасков е преди всичко в сферата на дидактиката. Особено ценни са неговите изследвания на психофизичните особености на подрастващите, развитието на критичното им мислене, учебните им наклонности във връзка с психологическия тип, самодейността, ролята на учителя за формиране на личността на ученика. Друг кръг разработвани въпроси се отнася до умственото развитие в светлината на медицината и психологията. „Естетиката и детето“ проучва създаването на естетически вкус. Многократно е преиздавана книгата „Методика за първоначалното и прогимназиално образование“. Трудовете по теория на възпитанието носят отчетливия знак на реформаторската педагогика. Те застъпват идеята за всестранно и свободно развитие на личността – на ученика и на учителя. „Педагогическа психология“ е първото цялостно изследване на психичните процеси в перспективата на обучението.

След 9.IX.1944 г. в управлението на учебното дело у нас настъпват резки промени. М. Герасков е поканен на конференция, която трябва да планира реформите на новата власт. Възрастният педагог, проявявал характер при много политически управления, включително тези  на Ст. Стамболов и Ал. Стамболийски, доказвал неотстъпчивостта си при не един министър на просвещението – Д. Вачов, Т. Иванчов, Ст. Омарчевски, не се огъва и пред управлението на т.нар. Отечествен фронт. В разрез с общото одобрение на набелязаната реорганизация М. Герасков настоява да се съхрани опит, който е доказал положителния си ефект. Не се съгласява и с предложението гимназиалното обучение да бъде намалено с повече от една година. Заради непокорството пред новата власт някои от книгите на М. Герасков се оказват забранени. В „Списъци за забранена литература“ (1952) и „Първи списък на фашистка, упадъчна, религиозна, опортюнистична, реакционна и малоценна литература, издадена в периода от 1944 до 1951 г., подлежаща на изземване“, са посочени три книги на М. Герасков: „Педагогическа психология“ (1945 г.), „Социално-психологически проблеми в общественото подпомагане“ (1946 г.) и „Педагогика, или теория на възпитанието“ (1947). Сектантският идеологически прочит на трудовете на М. Герасков не позволява издаването на ценни негови разработки, останали в ръкопис.

Днес името на М. Герасков е изчистено от идеологическата стигма, а оценката за работата му на учен и преподавател е изключително висока. Заслугите на големия учен са много: той популяризира у нас и адаптира към българската образователна среда модерни педагогически концепции, аргументира необходимостта от ограмотяване на широките слоеве на обществото, допринася за утвърждаването на педагогиката като самостоятелна наука и за практическото превръщане на образованието в национален капитал с решаващо значение за духовното израстване и стопанското развитие.

 

Използвана литература

Герасков, Михаил. Поглед към един достойно изживян живот. Автобиография. София: СУ „Св. Климент Охридски“, 2016.

Илиева, Марияна. Михаил Герасков (1974–1957) – модерният педагог. София: Силует ЕООД, 2014.

Бойчева, В. Проф. Михаил Герасков – живот и дело. – В: Национална научна сесия педагогически приноси в памет на проф. Михаил Герасков (1874–1957). В. Търново, 2005, с. 7–19.

Цонева, Пенка. Изграждане на новите следосвобожденски структури за училищно управление в Княжество България. – В: Национална научна сесия педагогически приноси в памет на проф. Михаил Герасков (1874–1957). Велико Търново, 2005, с. 159–165.

                                                                     Огняна Георгиева-Тенева



Библиография

Книги, учебници

Значението на народното образование за общественото благосъстояние. – София : Хр. Г. Данов, 1902. – 112 с.

Политическо възпитание. – Габрово : друж. печ. Заря,, 1902. – 128 с.

Какво да искаме от народното училище? : Книжка за народа. – София : Хр. Г. Бъчеваров, 1903. – 31 с.

Читанка за второ отделение. – Пловдив : Издание на Хр. Г. Данов, 1903. – 78, [1] с. : с ил.

            (1906, 1907, 1910, 1914, 1917, 1918, 1919, 1920, 1921, 1922, 1924, 1925, 1931, 1935)

Читанка за трето отделение / М. Герасков, Д. Леков и Ив. Н. Пенов. – Пловдив : Издание и печ. на Хр. Г. Данов, 1904. – 108 с. : с ил.

            (1906, 1907, 1910, 1914, 1917, 1918, 1919, 1920, 1921, 1922, 1924, 1925, 1931, 1935)

Читанка за четвърто отделение / М. Герасков, Д. Леков и Ив. Н. Пенов. – Пловдив : Издание и печ. на Хр. Г. Данов, 1904. – 148, [2] с. : с ил.

            (1906, 1910, 1914, 1917, 1918, 1919, 1920, 1921, 1922, 1924, 1925, 1931, 1935)

Бележник по читанките ни за II, III и IV отделение / Михаил Герасков, Д. Леков, Ив. Пенов. – Пловдив : Хр. Г. Данов, 1906. – VIII, 47 с.

Естетиката и детето. – Пловдив : Хр. Г. Данов, 1908. – 4, 224 с.

Основни въпроси при умственото развитие на детето. – София : Хемус, [1919]. –253 с

Педагогика или Теория на възпитанието : Ръководство за педаг. у-ща, дев. гимназии, учит. държ. изпит и самообразование. – София : Ново у-ще, 1919. – 160 с.

            (1920, 1923, 1925, 1935)

Дидактика или Теория на обучението : Ръководство за учащите се във висшите педагог. курсове за студенти и учители. – Враца : Ст. Цеков, 1921. –205 с.

            (1924, 1926, 1932)

Училищно законодателство и училищна администрация : Ръководство за педаг. у-ща и учит. инст. / Никола Иванов Ванков, Михаил Герасков. – Враца : книж. Ст. Цеков, 1921. – 120 с.

              (1924, 1935)

Методика на първоначалното и прогимназиално образование : Ръководство за учащите се в учит. инст., педаг. у-ща и за самообразование. – Враца : книж. Ст. Цеков, [1923]. – 220 с.

            (1924, 1928, 1942)

Умствената работа на учениците в средните училища от дидактично гледище. – Враца : [Труд на Ст. Цеков], 1923. – 77 с.

Сметанка : За II отд. / Михаил Герасков, Ив. Н. Пенов. – София : Ново у-ще, 1925. 43 с., с ил.

Сметанка : За III отд. / Михаил Герасков, Ив. Н. Пенов. – София : Ново у-ще, 1925. 43 с., с ил.

Сметанка : За IV отд. / Михаил Герасков, Ив. Н. Пенов. – София : Ново у-ще, 1925. 41 с., с ил.

Учебник по психология : За VI кл. на гимназиите и педаг. у-ща. – Пловдив : Хр. Г. Данов, 1927. – 120 с.

Учебник по логика : За VII кл. на гимназиите и педаг. у-ща. – Пловдив : Хр. Г. Данов, 1928. – 148 с. : с ил.

Етика : Учебник за VIII кл. на гимназиите и педаг. у-ща. – Пловдив : Хр. Г. Данов, 1929. – 120 с. : с ил.

Малки приказки и случки в картинки / Михаил Герасков, Ив. Пенов. – София : Изд. авт., 1930. – 32 с.

Практическа геометрия : За IV отд. / Михаил Герасков, П. Петров. – София : Ново у-ще, 1930. – 60 с. : с ил.

Формознание : За III отд. / Михаил Герасков, П. Петров. – София : Ново у-ще, 1930. – 31 с.: с ил.

Ученишката самодейност като дидактически принцип. – 2. изд. – София : Факел, 1931.

1. изд. отпеч. от Год. на Соф. унив. Истор. филос. фак. Кн. ХХII, 1

Педагогическа психология. – София : Соф. унив. Св. Климент Охридски, 1932. – II, 349 с. (1945)

Основи на дидактиката. – София : Соф. унив. Св. Климент Охридски, 1935. – 452 с. (1944)

Теоретична педагогика или Наука за възпитанието. – Пловдив : Хр. Г. Данов, 1937. – 466 с. : с ил.

Телесното здраве и възпитание от народностно гледище. – София : Художник, 1940. – 81 с.

Душевна евгеника и образование. – София : Художник, 1941. – 115 с.

Социално-педагогични проблеми в общественото подпомагане. – София : Унив. печ., 1946. – 84 с.

Педагогика или теория на възпитанието : Кратък курс. – София : Ново у-ще, 1947. – 148 с.

Михаил Герасков - поглед назад към един достойно изживян живот : автобиография / [състав., науч. ред. Албена Дянкова Чавдарова]. – София : СУ "Св. Климент Охридски", 2016. 311 с.

 

Публикации в сборници и периодични издания

Българският език в основното училище. – Училищен преглед, V, 1900, № 1, с. 53.

Пътни бележки. – Учител, VII, 1900, № 4, с. 286-296; № 5, с. 366-376; № 7, с. 528-540.

Естетическият принцип в дидактиката. – Училищен преглед, ХХIV, 1925, № 9-10, с. 887-906.

Из моите спомени. – В: Ученолюбиво дружество Развитие, Враца : Юбилеен сборник 50 г. 1869-1884-1934 / Ред. к-т Найчо Анков и др. Враца, 1934, с. 54-55.

Ботев като вдъхновител на младежта. – лист Той не умира, 1937, бр. ед., с. 2.

Великият българин : [Статия за Ботев]. – Култура, № 40, 2 юни 1937, с. 2.

Народен будител : [Статия за Асен Златаров]. – Култура, № 10, 5 ян. 1938, с. 1-2.

Мисли пред делото на Киил и Методий. – Академик, III, № 9, 1938, с. 1.

Георги Бакалов като общественик –просветител. – лист Георги Бакалов, 1939, бр. ед., с. 3.

Вдъхновител на младежта. – В: Жив е той... : Сборник статии за Христо Ботев. София, 1940, с- 18-20.

„Новият Фауст“, трагедия от Н. Вълев : [Рец.]. – Родно изкуство, I, № 12, 1940, с. 2.

Силата на изкуството : [Очерк]. – Родно изкуство, I, № 1, 1940, с. 1.

Пред спомена за Христо Ботев. – Ботев лист (София), 1941, бр. ед., с. 1, 3.

Образователната сила на художествената книжнина : [Очерк]. – Родно изкуство, I, № 18, 1941, с. 1.

Ръждиво не само като желязото, но и като човешката душа. – Кооперативно право, IX, № 7, 1941.

Човекът на изкуството. – Литературен глас, XV, № 567, 1942, с. 1-2.

Живото читалище. – Дневник, XLII, № 13165, 1943, с. 4.

Св. св. Кирил и Методи. – Заря, XXI, № 6509, 1943, с. 4.

Трагичното в изкуството и в живота. – Литературен глас, XV, № 579, 1943, с. 1.

Незабравимият. – лист Асен Златаров (София), 1944, бр. ед., с. 6.

Писателят : [Статия]. – Стожер, № 3, 1946, с. 2.

Борбата за мир е борба за защита на децата. – Земеделско знаме, XXIX, № 1629, 1951, с. 4.

Един поглед към учебното дело у нас. – Отворено образование : опит, изследвания, новости. 1995, № 5, с. 114-124 ; № 6, с. 105-116.

Въпросът за свободната воля от етическо гледище. – Български философски преглед, 2017, № 7, с. 52-59.

 

Публикации за Михаил Герасков

Книги

Каблешков, Стоян Лулчов. По повод доклада на М. Герасков върху шуменските училищни безредици. – Шумен, 1902. – 40 с.

В служба на народното образование : Педагогически приноси в чест на проф. д-р Михаил Герасков : Юбилеен сб. / Ред. Петко Цонев и др. – София, 1942. – 640 с., 1 л. : портр.

Димитров, Трифон. Михаил Герасков в развитието на българската педагогическа мисъл : [Дис.]. – София, 1973.

Сборник доклади от Национална научна сесия Педагогически приноси, проведена в гр. Враца на 1-2 октомври 2004 година : В памет на проф. д-р Михаил Герасков 1874-1957 и по случай 130 г. от рождението му / Ред. кол. Вера Бойчева и др. – В. Търново : Бойка, 2005. –287 с. : с ил., табл., сх.

Илиева, Марияна. Дидактическите възгледи на Михаил Герасков (1874-1957) : [Дис.]. София, 2011. 306 с.

Илиева, Марияна. Михаил Герасков (1874-1957) – модерният педагог. – София : Стилует, 2014. 257 с. : с ил., факс., портр.

 

Публикации  в периодичния печат и в сборници

Герой на нашето просветно и педагогично дело : [Репортаж за юбилея на проф. Герасков]. – Заря, XVIII, № 6097, 1941, с. 4.

М. К. Честитка за проф. М. Герасков : [Статия по случай юбилея му]. – Заря, XVIII, № 6099, 1941, с. 4.

Пашкулова, Елиана. Михаил Герасков и философската пропедевтика. – Училище, 1993, № 10, с. 89-93.

Дончев, Димитър. Михаил Герасков за професионалната подготовка на гимназиалния учител. – Образование и квалификация : двумесечно научнометодическо списание, № 2, 1994, с. 20-24.

Петрова, Незабравка. Приносът на някои български университетски учени от миналото [Петър Нойков и Михаил Герасков] за развитие на общата дидактика и на специалната методика (по математика). – Педагогика, 1998, № 6-7, с. 111-124.

Георгиев, Любомир Ст. Проф. д-р Михаил Герасков за изграждането на личността. – Педагогика, 1999, № 2, с. 77-88.

Георгиев, Любомир Ст. Проф. Михаил Герасков – бележит педагог и психолог : По случай 130 г. от рождението му и 60 г. Съюз на учените в България. – Педагогика, 2004, № 6, с. 82-94.

Кирилова, Емилия. Професор д-р Михаил Герасков в българското учебно дело и педагогическата книжнина (1874 – 1957 г.). – Начално образование : месечно списание. 2004, № 5, с. 71-79.

Георгиев, Любомир Ст. Проф. Михаил Герасков – бележит педагог и психолог. – Психологическа мисъл : Научно списание, 2006, зима [1], с. 184-198.

Илиева, Марияна. Методическите схващания на Михаил Герасков (1874-1957) за обучението по български език и математика. – Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Факултет по педагогика. Книга „Педагогика“ = Annuaire de l'Université de Sofia St. Kliment Ohridski. Fakulté de pedagogie. Livre Pédagogie. - ISSN 2367-4644 (Т. 104, 2012, с. 357-379.

Иванова, Тинка. Възгледи на Михаил Герасков и Петко Цонев за изпитите и оценяването в обучението. –  Годишник - Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ - Бургас = Annual - Assen Zlatarov University - Bourgas, Bulgaria, 2, 2015, с. 72-76.

Чавдарова, Албена, Марияна Илиева. Педагогическата подготовка на гимназиални учители в университета в контекста на научното творчество на М. Герасков (1874-1957). – В: Теория и практика на психолого-педагогическата подготовка на специалиста в университета : сборник с научни доклади (Кн. 1, т. 1, с. 147-154). Габрово, 2015-2016.